Тихо Брахе
1546-1601 г.

        Още приживе Тихо Брахе е знаменитост и се радва на слава. Учени мъже търсят и поддържат с него кореспонденция, астрономите са възхитени от необикновенно точните му наблюдения, кралски особи и аристократи го покровителстват. Брахе достига върховете в наблюдателната дотелескопична астрономия, оставяйки неоценимо наследство от наблюдения, послужили за великите открития на Йохан Кеплер, и представляващи и днес историческа и научна ценност. 
        Бъдещият велик астроном е роден на 14 декември 1546 г. в старинен датски дворянски род в селището Кнутструп (днешната Шведска провинция Скония). Баща му Ото Брахе заемал поста комендант на кралския замък Хелзинборг. Вицеадмиралът от кралския датски флот Йорген Брахе - чичо на бъдещия блестящ астроном, владеел голямо имение. 
        Тихо Брахе се ражда близнак, но брат му скоро умира. Когато на Ото Брахе се ражда отново син, неговият брат, който нямал деца, открадва първородния му син. Отначало Ото се заканва да убие Йорген, но впоследствие враждата е преустановена може би поради разбирането, че Тихо Брахе ще има по-добри възможности: ще получи високо образование и голямото наследство на чичо си. Тринадесет годишният юноша постъпва в Копенхагенския университет. Изпратили го с желание да се подготви за висок административен пост. 
        Осиновителят скоро почива от простуда - при завръщане от успешни военни действия кралят неочаквано пада в канала пред двореца и вицеадмиралът се хвърля в студената вода да го спасява. Това е причината за благоразположението на монарха към наследника на спасителя. Наследявайки значително състояние, Брахе го използва за своите научни интереси. 
        Известно е, че през тези години Тихо се увлича от математиката, което предизвиква дуел с негов съкурсник. В резултат на това Брахе загубва част от носа си и цял живот носи протеза от благороден метал. Друго събитие от това време, оказало важно влияние в юношеските му впечатления, е наблюдаването на частично слънчево затъмнение. Предварителната известност и грандиозността на явлението разтърсват въображението на юношата. Оттогава Брахе започва самостоятелно, но сериозно да се занимава с астрономия. Купува си астрономически трактати и други книги, още четиринадесет годишен се запознава с прословутия Птолемеев "Алмагест", който тогава бил все още основно астрономическо съчинение. 
        След курса на обучение в Копенхаген Тихо Брахе престоява в различни европейски университети, за да усъвършенства познанията си за държавни работи. Към него бил прикрепен и специален ментор със задачата да отклони Брахе от астрономията - нещо "недостойно" за един дворянин. До 26-годишна възраст Брахе преминава през университетите в Лайпциг, Витенберг, Рощок, Базел и Аусбург. През това време астрономическите му занимания не само не спират, а придобиват целенасочен характер. Започва да закупува, а по-късно и сам да проектира и изработва ъгломерни астрономически инструменти. През тези години той изработва гигантски квадрант от дърво и мед с диаметър 38 фута (около 11,5 m). Този уред му позволява да води наблюдения с непостигната дотогава точност.  
        За прямия и упорит характер на Тихо Брахе свидетелстват не само последователността на астрономическите му занимания, но и личния му живот. През 1572 г. той, родословният аристократ, се оженва за обикновена селска девойка, с което настройва роднини и близки срещу себе си. 
        На 11 Ноември 1572 г. Тихо Брахе наблюдава ярко небесно светило в съзвездието Касиопея. Това е известната днес свръхнова звезда, наречена на името на нейния първооткривател. 
        С наличния бронзов азимутален квадрант, който осигурявал точност на измерване до една дъгова минута, астрономът измерва отстоянието на новия обект до други звезди от съзвездието Касиопея и до Полярната звезда. Изводът, до който стига, е, че става дума за обект от сферата на неподвижните звезди. Това подтиква Брахе да състави подробен звезден каталог. След колебание дали подобава на дворянин да издава съчинения, през 1573 г. Брахе написва първия си труд "За новата звезда", подробно описвайки наблюденията си. 
        През 1575 г. Брахе пътува из Европа и се запознава с ландграфа Вилхелм IV Хесенски, който разполагал със собствена обсерватория в Касел. Ландграфът е очарован от астрономическите познания на младия аристократ и пише писма до датския крал, настойчиво предлагайки му да съдейства на Брахе за изграждане на обсерватория. Кралят не е забравил саможертвата на осиновителя на Брахе, а като всеки монарх се стараел да поддържа връзки с културни и просветени личности, бързо се отзовава на предложението. За избор на обсерватория са предложени няколко замъка, но Брахе отказва, тъй като възнамерява да се установи в Базел. Тогава сам кралят му предлага целия остров Вен с диаметър около 10 km, намиращ се в Зундския залив на около 20 km от Копенхаген. На острова действително има подходящи условия за изграждане на обсерватория - не много висока скала с прерязан връх. Допълнителните предложения също са благоприятни - островът се предава като владение на Брахе с право да събира данъците. Отделно се обещават средства за изграждане и обзавеждане на обсерваторията, а всяка година - средства за нейното поддържане от кралската хазна. Тези съблазнителни условия склоняват Брахе и на 23 май 1576 г. е подписан кралски указ за предаването на острова. Строителството на обсерваторията е завършено през 1580 г. и струва около 200 000 талера, 
приблизително половината от които са лични средства на Тихо Брахе. 
        Новоизградената обсерватория е наречена Ураниборг - Небесен замък. През 1584 г. е завършена още една сграда, наречена Стьорнеборг - Звезден замък. В нея, за да се предпазят от ветровете и промяната на температурата, инструментите са поставени под земята.
        Венските обсерватории на Тихо Брахе са съоръжени с инструменти, изработени по негов проект и ръководство. Освен че са били достатъчно разнообразни, те се отличават с мащабите си, което осигурявало необикновено висока точност. Измервания с точност до 10 дъгови секунди тогава са били нечувани, но те са били във възможностите на Брахе. Самостоятелната и целенасочена работа заедно с материалните условия предпоставят много добри възможности за резултатна астрономическа работа. Всъщност обсерваторията на остров Вен от създаването до нейното изоставяне е най-добратa обсерватория не само в Дания, но и в Европа, и в света. Наблюдателните резултати не само още тогава, а и днес предизвикват учудване. За това спомагат както крупните уреди, така и специалните методи на неблюдения, използвани от Брахе и неговите помощници. За отчитане хода на времето са използвани специални приспособления, които позволяват точността да бъде няколко секунди. Своите уреди и методи Тихо Брахе описва в издадената през 1598 г. книга "Механика на обновената астрономия"
        На остров Вен Тихо Брахе извършва наблюдения през всяка ясна нощ в продължение на повече от двадесет години. Провеждат се астрометрични измервания, наблюдават се Луната, комети и планетите, особено Марс. Всички наблюдения редовно се нанасят в специални журнали и за това богатство Брахе полага необикновено внимание и старателност. В работата му помагат над 20 помощници и сътрудници, а понякога той приема ученици за обучение. Често в обсерваторията идват знатни особи и изтъкнати учени. 
        Наблюденията на звездите имат за Тихо Брахе особено значение. Тяхното взаимно разположение стриктно се измерва и нанася върху меден глобус с диаметър два метра. С особено старание се определя положението на 21 опорни звезди. Тези наблюдения са основата на съставения звезден каталог на 788 звезди. Съвременната проверка показва точност на определяне на положението на опорните звезди около 40'', а на останалите - до 1'. 
        Сравнявайки наблюденията си с тези от древността, Брахе успява да немери много точна стойност на прецесията - отместването на пролетната равноденствена точка. Според него тя е 51 дъгови секунди за година. 
        Наблюденията на Луната дават възможност на астронома да уточни наклона на лунната орбита и неговата променливост. Той открива и неравномерност в лунното движение. Кеплер през 1598 г. преоткрива това изменение, но за разлика от своя именит предшественик се опитва да му даде и физическо обяснение. 
        При наблюденията си Брахе отчита и рефракцията. Това му дава възможност да измери точно наклона на еклиптиката.
        Още преди завършването на обсерваторията Тихо Брахе наблюдава кометата от 1577 г., наблюдавана и от Кеплер в ранна възраст. Тоя се опитва да измери нейния паралакс, определяйки положението й, между звездите в различни положения. Тъй като паралаксът не бил измерен, Брахе стига до извода, че кометите не са от подлунната сфера, т. е. че са далечни обекти. Брахе дори прави опит да определи разстоянието до нея и предполага да е поне шест пъти по-голямо от разстоянието до луната. Това е сериозен аргумент срещу космогонията на Аристотел, според която кометите са в подлунната орбита, т. е. те са образувания във високата земна атмосфера. 
        От особена важност за астрономията са наблюденията на Брахе на планетите. Планетата Марс е наблюдавана с голямо внимание и старание. Но самият Брахе Брахе не изпозва рационално своя труд. Нещо повече, като наблюдател той добре разбира сериозните недостатъци на Птолемеевата система за света, но не възприема и Коперниковия хелиоцентризъм. За да избегне Птолемеевата претрупаност и да заобиколи Коперниковата революционност, Брахе предлага своя система на света. Според нея в центъра на сферата на неподвижните звезди е пак Земята, но Слънцето обикаля около нея по ексцентрична орбита, а планетите обикалят около Слънцето. 
        Ако системата на Брахе бе изказана поне в началото на на 16 век, тя би имала някакво значение, но в епохата на великото движение на Ренесанса, след хелиоцентризма, един такъв компромис не съдържа никакви прогресивни елементи. В действителност системата на Брахе не намира подръжници дори сред съвременниците му. 
        Предлагайки своя геоцентризъм, Тихо Брахе демонстрира и принадлежността си към своята класа. Той не успява да надживее идеите на тогавашната официална наука, да се издигне над светогледа на класата си и по тази причина не успява да обогати астрономията с нови идеи. Аристократ по родословие, Брахе остава и аристократ по манталитет като астроном в жизнения и творческия си път. 
        Брахе болезнено и трудно преживява последните години от живота си. С идването на нов крал на престола обсерваторията остава без материална поддръжка. През 1597 г. найният стопанин я напуска, придружен от семейството си и сътрудници, кото взема със себе си събрания наблюдателен материал, книги и основните уреди. Отначало се установява в замъка Вандбек, после в Дрезден и Витенберг. През 1599 г. Тихо Брахе е поканен като математик в императорския двор с обещано богато възнаграждение. Той приема предложението с намерението да построи нов "Небесен замък" в замъка Бенатек на 35 km североизточно от Прага. Не минало много време и енергичният Тихо Брахе се убедил, че намерението ще си остане неизпълнено поради празната императорска хазна и че трудно ще получава дори заплатата си. 
        Важен момент в пражкия период на Брахе е идването на Йохан Кеплер. Първата им среща става на 4 февруари 1600 г. - среща между аристократ и плебей, между богаташ и бедняк. Първият е свикнал да работи за удоволствие, заобиколен от помощници, а другия постига всичко с изнурителен самостоятелен труд. Договарят се за условията за работа. Това може да се оприличи на брак по сметка: най-големият практик-наблюдател се нуждае от сътрудник, който да осмисли деситилетните му наблюдения, а другият ги търси, за да осмисли идеите си. 
        На 13 октомври 1601 г. Тихо Брахе заболява и не след дълго изпада в безсъзнание. Неговата уста често шепне: "Животът ми не мина напразно...". На 24 октомври умира, а на 4 ноември тленните му останки са погребани в Тънската църква в Прага. За последното му желание Кеплер пише на своя учител по астрономия Местлин: "... той ме молеше, макар че знаеше моята привързаност към мнението на Коперник, да преработя всичко съгласно собствената му хипотеза". 
        Далеч по-щастлива съдба очаква научното наследство на Тихо Брахе - чрез него Кеплер открива своите три знаменити закона, които са първите закони на небесната механика, полага се началото на астрономията, създават се Рудолфовите астрономически таблици. Сполучлива е оценката, която младият Кеплер дава за Тихо Брахе в писмо от 12 юли 1600 г. до Херварт: "Тихо владее най-добрите наблюдателни данни, а значи, и материал за издигане на ново здание, той има и работилници и изобщо всичко, което може да се пожелае за това. Не му достига само архитект, който да използва всичко това за собствени замисли".

Г. Момчев
БЕЛЕЖИТИ АСТРОНОМИ 28-31 стр.
издателство Народна просвета, София 1980