Галилео Галилей
1564-1642 г.

        Той е един от основателите на съвременното естествознание. Роден е на 15 февруари 1564 г. в град Пиза. Баща му е бил известен теоретик на музиката и математик. В манастирското училище във Венеция Галилей се запознава с трудовете на гръцките и латинските автори. В Пизанския университет, където той постъпва на седемнадесет години, за да изучава медицина, предмет на неговите интереси и самостоятелни занятия стават физиката на Аристотел, съчиненията на Евклид к Архимед. През 1584 г. Галилей изоставя медицината, а две години по-късно с интерес бива посрещнат първият оригинален труд на младия физик Галилей за изобретените от него хидростатични везни и за центровете на тежестта на пространствени фигури. Известността и научният авторитет на Галилей бързо растат. Причината за това са не само неговите знания, но рядката способност да вижда по новому отдавна известни на пръв поглед неща и "да извлече закони от явления, извършващи се посстоянно пред очите ни и все още необяснени от никого" (Лагранж).  
        На 25 години Галилей е вече професор по математика и физика в най-големите италиански университети - в Пиза (1589-1592 г.), в Падуа (1592-1610 г.), а по-късно в университета във Флоренция, където заема почетната длъжност първи математик и придворен философ на тосканския херцог Козимо II Медичи. Галилей е в близки и дори дружески отношения с много висши духовни лица - по това време ковачи на съдбата на държавата, като се ползва в тези среди с голям авторитет. 
        Такава е външната страна на живота на Галилей до 1630 г., т. е. до отпечатването на знаменития "Диалог", обезсмъртил името на учения, но донесъл му приживе само унижения и лишения.  
        По това време отначало не много на брой близки приятели на Галилей, а по-късно и по-широките кръгове от обществото се запознават с другия Галилей - не само общопризнат учен, но и решителен и проницателен критик на тези официални възгледи в науката, които е длъжен да излага в университетските си лекции по физика и астрономия. В писмата на Галилей до негови ученици и приятели, в работите си, които дълго оставали само ръкописи, Галилей започва настъпление срещу старата, догматизирана физика на Аристотел, срещу узаконените от католическата църква представи за строежа на света - геоцентричната система на Птолемей, срещу цялата средновековна схоластична наука.  
        Физиката по онова време се свежда до механика, проблемите на която занимават Галилей през целия му живот, но заедно с това обхващат и редица общи мнрогледни проблеми. Преди Галилей в продължение на векове в нея господствуват представите на Аристотеловата школа на перипатетиците за принципното различие на "земните" и "небесните" явления, за съществуването на "принудени" и "естествени" движения, определяни от природата на телата. 
        През периода 1592 - 1610 г. Галилей е професор в Падуа. Неговата дейност тук е особено плодотворна. Тогава той създава работите си в областта на статиката, оформя напълно изследванията си в динамиката и поставя началото на тази дисциплина със закона за свободното падане на телата, движение по наведена равнина, движение натяло, хвърлено под ъгъл към хоризонта. Към този период се отнасят интересните му изследвания за якостта на материалите. 
        Цялата тази огромна научна дейност на Галилей била известна само на ограничен брой хора - неговите ученици. В лекциите си обаче той преподавал Птолемеевата система и опровергавал Коперник. Тази сдържаност се дължи, от една страна, на мнението му, че откритията в динамиката не са още напълно изяснени, и, от друга страна, да излезе направо против Аристотел и да се обяви в защита на Коперник значело да влезе в открита борба с църквата. Започването на занятията в университета в Падуа и първите лекции на Галилей съвпадат с едно много важно събитие в историята на новата наука. Инквизицията се насочва срещу Джордано Бруно, който разпространява коперниковото учение. Сведенията за отношението на Галилей към тази система черпим от преписката му по този въпрос с Кеплер, която била известна на духовниците и станала едно от главните обвинения срещу него. В писмо от 1597 г. той пише: 
        "Прочетох Вашето съчинение с голямо удоволствие. Аз съм отдавна на страната на Коперник. В неговата теория намирам обяснение на много природни явления, които иначе биха останали необяснени. За всичко това съм писал, но нека призная - не смея да ги публикувам, защото съдбата на нашия учител Коперник ме плаши. За шепа хора той е достоен за безсмъртна слава, а безброй хора (глупците са толкова много!) го причисляват към лудите. Бих бил по-смел, ако броят на хората като Вас беше по-голям." 
        В края на 1608 г. до Галилей идва вестта за откриването на оптичен уред, който помага отдалечените предмети да се виждат наблизо и ясно. До Галилей достига само едно указание - в състава на тръбата има лещи. С присъщата си упоритост Галилей изработва лещи - събирателни и разсейвателни - преоткрива устройството на тръбата и в средата на 1609 г. построява първия си уред, който увеличавал три пъти. Първата тръба не го задоволява, пристъпва към направата на втора - с увеличение осем пъти, за да стигне до третата с диаметър на обектива 5,3 см, дължина на тръбата 124,5 см и увеличение 32 пъти. С тази тръба Галилей направил великите си открития, които слагат началото на телескопната астрономия. Първият и последният му телескоп се пазят днес в Галилеевия музей във Флоренция. 
        Телескопът на Галилей, или както днес се нарича в астрономическата оптика Галилеева тръба, е система от плоско изпъкнала леща - обектив и плоско вдлъбната - окуляр. Тя дава прави образи, но зрителното й поле е твърде малко. С този крайно несъвършен инструмент всъщност започва астрономическата дейност на великия учен. С първата си тръба той показва на учудените зрители от кулата на черквата "Св. Марко" във Венеция далечни обекти, които едва се виждали с просто око. Вторият му телескоп направил още по-силно впечатление, докато към средата на 1609 г. Галилей насочва третата поред тръба към небето.Той не е единственият учен от онова време, който използува телескоп за изследване на небето. Почти по същото време такава мисъл идва в главата на англичанина Томас Хариот (1560-1621 г.) и на немеца Симон Мариус (1570-1624 г.) и ако на Галилей се приписва първенството, причината за това е както настойчивостта, енергията и проницателността му в това изследване, така и неговото съчинение "Звезден вестник", отпечатано в началото на 1610 г.  
        В "Звезден вестник" Галилей пише, че цяла армия от философи считала Луната за сферична и гладка, а телескопът показал, че нейната повърхност е неравна, изпъстрена с дълбочини и възвишения и не се отличава в това отношение от повърхността на Земята. По-нататък Галилей разказвал, че с помощта на телескопа той наблюдавал звездите десет пъти увеличени в сравнение с това, когато ги наблюдаваме с просто око. Той с насмешка си спомня за схоластичните дискусии за природата на Млечния път, който се оказва струпване на звезди. Галилей подчертавал, че с помощта на телескопа обикновеният човешки разум може да получи достоверна представа за строежа на звездния мир.  
        На 7 януари 1610 г. Галилей насочва тръбата си към Юпитер. "Благодарение на нейното по-голямо съвършенство видях недалеко от планетата три малки блестящи звездички. Най-напред ги взех за неподвижни звезди. Те ми направиха впечатление със своето разположение и с това, че са малко по-светли от звездите със същата големина. Разположени бяха на съвършено права линия, успоредна на еклиптиката. Положението им спрямо Юпитер беше следното: две се намираха на източната страна на планетата и една - на западната. След 8 дни отново насочих тръбата си към Юпитер. Разположението на трите звездички беше  съвсем друго. Наистина да се допусне веднага тяхното движение е твърде смело, защото в това време Юпитер се е придвижил. Едва дочаках следващата нощ, за да разсея своите съмнения и да си обясня наблюдаваното. На десетия ден аз отново наблюдавах звездите и те се оказаха четири." Движението на звездите било очевидно за Галилей и той пише по-нататък: "Вследствие на всичко това аз реших без ни най-малко съмнение, че съществуват четири светила, които обикалят около Юпитер, както Венера и Меркурий обикалят около Слънцето. Това са несъмнени доказателства, за да разсеят съмненията на тези, които са склонни да приемат, че планетите обикалят около Слънцето, но се съмняват, че Луната се движи около Земята и заедно с нея извършват годишна обиколка около Слънцето."   
        Трупали се все нови открития в полза на Коперниковата система. Галилей се вълнувал много - възтържествуването на истината, в която той дълбоко вярвал, го изпълвало с възторг. Въпреки предпазливостта си, той не можел повече да мълчи. Известил на целия свят за откритията си със съчинението "Пратеник от звездния свят". В тази книга Галилей за пръв път започнал открито да поддържа и разпространява учението на Коперник. Това било и първият сигнал за открита борба за победата на новото учение.  
        До края на 1610 г. великият учен добавя още два към аргументите в полза на Коперниковата система: наблюденията си на Сатурн, откриването на фазите на Венера и на слънчевите петна. Срещу обясненията и "доказателствата", че слънчевите петна са образувания не на слънчевата повърхност, Галилей дава ясни доказателства: движението им от източния към западния край на Слънцето, говорещо и за околоосно въртене на Слънцето за около 28 денонощия, пресичането на слънчевия диск от петната за 14 денонощия недвусмислено показват, че те се намират върху самото Слънце и най-после, че въртенето на Слънцето е косвено доказателство за въртенето на Земята около нейната ос. 
        Не било лесно на Галилей в борбата с противниците му независимо от голямата му известност, влиятелните му приятели и най-после правдивостта на неговите открития. Срещу него въстават всички привърженици на Аристотел, антикоперииканци, богослови, целият йезуитски орден. Досега те само отричали откритията му, отказвали са да погледнат през телескопа му или приемали, че той е годен само за наблюдение на земни, но не и на небесни тела. Сега го превръщат в оръдие на дявола, от което човечеството може да се спаси само като го изгори.  
        През 1611 г. Галилей отива за кратко време в Рим може би поради нарастващата враждебност на духовенството и на част от учените към възгледите му. Тук е посрещнат с големи почести и бил дружески приет от кардинали и други високопоставени лица. Княз Чези, основателят на "Академия деи Линцеи", го направил члеч на академията, което му осигурявало бъдещо покровителство.  
        След завръщането си от Рим Галилей продължава с нова сила борбата за нов научен мироглед. Напрегнатата научна работа на Галилей не е само в областта на астрономията. Той продължавал да работи и по въпросите на динамиката и статиката. Пръв доказал, че въздухът има тегло. През 1612 г. излязло и съчинението му "Разсъждения за плаващите тела". То имало съвсем ясен антиаристотелев характер.  
        През 1613 г. Галилей публикувал съчинеието си "Съобщение и разсъждения за слънчевите петна и техните свойства".  
        Неоспоримите доказателства на Галилей в полза на новата наука озлобили неговите противници. Ясно било, че борба с него може да се води само със старото изпитано средство на католическата църква - обвинение в безбожие и ерес. Много скоро църквата получава и първите писмени доказателства в полза на своето обвинение. Един от последователите на Галилей - Кастели, бил назначен професор по математика в Пиза. Той скоро бил предизвикан да влезе в спор с професор Боскаля, привърженик на Аристотел, който твърдял, ча откритията на Галилей са несъвместими със светото писание. В едно изчерпателно писмо до Кастели Галилей разгледал много въпроси, отнасящи се до религията. Той доказал, че противоречията между неговите открития и светото писание произлизат само от неправилното му тълкуване. Писал, че е неправилно да се търси обяснение на физическите явления чрез светото писание. Това писмо никак не допаднало на духовниците, защото в него Галилей не само манифестирал коперниканските си възгледи, но се намесвал и в съвсем забранена зона - тълкуване на светото писание.  
        Две години по-късно в Неапол излиза труд на монаха Паоло Фоскарини "Относно мнението на Птолемей и Коперник за движението на Земята". В него той се опитва да докаже, че между коперниковото учение и библията няма противоречие, а Галилей написва прочутото си писмо до херцогиня Христина, в което твърдо заявява, че науката е независима област и вмешателството на богословието в нея е недопустимо.  
        На 5 март 1616 г. Конгрегацията забранява учението на Коперник и съчинението на Фоскарини. Решението на Конгрегацията не би повлияло на работата на всеки самотен изследовател и не би му попречило да разработва по-нататък възгледите на Коперник. На Галилей обаче е необходимо общуване с широки кръгове учени и изследователи. Затова забраната на пропагандата на Коперниковото учение е била тежък удар за него. 
        Петнадесет години той мечтае отново да влезе в защита на учението на Коперник. Едва през 1632 г. изглеждало, че е настъпило чаканото време. Надявайки се на защита от страна на новия папа Урбан VIII, Галилей издава във Флоренция своя знаменит "Диалог за двете системи на света - Птолемеевата и 
Коперниковата".  
        В "Диалог" можем да намерим цялостните възгледи на Галилей по основните философски въпроси, представите му за природата и възможността за нейното изследване. Той се опитва да отведе възможните обвинения чрез предговор, където предупреждава за намерението си да изложи аргументи в полза на Коперниковото учение само за доказателство, че църковната забрана изхожда от детайлното познаване на всички аргументи на спорещите страни. 
        "Диалог" съдържа сведение за почти всички научни открития на Галилей, които са предадени под формата на отговори или обяснения от страна на двама от героите. Но те не изчерпват неговото значение. Това произведение дава пълна характеристика и на философските възгледи на автора. То разкрива идеите на един от най-големите учени-мислители на Възраждането. В него Галилей се проявява изцяло като учен, който чертае нови пътища в науката и проповядва нов мироглед.  
        По основните философски въпроси Галилей е подчертан материалист. Той признава, че светът е материален и съществува независимо от човешкото съзнание. Природата е единно цяло. Небесните тела са също такива тела като Земята. Авторт се противопоставя на възгледите за двете субстанции в природата и доказва единството на света.  
        От познавателните методи Галилей считал за най-важни наблюдението и опита. Като отхвърля стария начин на схоластиците за достигане на истината чрез отвлечено мислене и търсене в книгите на признатите авторитети, Галилей въвел нови изследователски методи в науката - наблюдението, опита и математическия анализ. 
        За Галилей светът е безкраен и материята вечна. През целия разговор от първия ден той напада последователите на Аристотел за твърдението им, че светът е краен и има център. "Аз мога да ви поставя много основателно въпроса има ли въобше център в света, защото нито вие, нито който и да е друг е доказал, че светът е краен и има определена форма, а не безкраен и неограничен."  
        По-нататък се установява принципът на относителността. Галилей отрекъл неподвижния център на света с философски и астрономически доводи, но той отрекъл и възможността да се установи абсолютното движение в природата. Галилей ясно показал грешката на Птолемей за неподвижността на Земята. Но той видял и грешката на Коперник, който твърдял, че Слънцето е неподвижно, а само планетите се движат около него. 
        Многобройните врагове на Галилей скоро разбрали, че авторът на "Диалог" може да бъде наказан. Големият успех на книгата усилил раздразнението им. Те успели да убедят папата, че в лицето на един от героите, играещ най-жалката роля в "Диалог", е изобразена неговата светейша особа. Така неговото самолюбие било жестоко засегнато. През юни 1632 г. се назначава специална комисия за разследване на случая, а след два месеца било забранено издаването на повече екземпляри от книгата. През септември излиза папски едикт, в който Галилей се призовава в Рим пред съда на инквизицията. Галилей се опитал да отложи пътуването си по здравословни причини, но на 23 ноември 1632 г. той получил официално съобщение, че е предаден на инквизиционния съд и трябва да се яви незабавно в Рим.  
        Тези събития станали, когато Галилей бил вече в твърде напреднала възраст - близо 70-годишен. Стар, немощен и болен, на 13 февруари 1633 г. той напуска имението си в Арчетри.  
        На 22 юни 1633 г. бива обявена присъдата. Галилей е обвинен, че "е вярвал и поддържал доктрини - лъжливи и противни на светото и божествено писание, че Слънцето се намира в центъра на света, а не се движи от изток към запад, че Земята се движи, а не се намира в покой в центъра на света; също в това, че той смятал за вероятно мнението, обявено с декрет за противно на светото писание". В наказанието било предписано "да се отрече, да се прокълне и възненавиди за гореуказаните заблуждения". Освен това той бил осъден на домашен арест под надзора на светата инквизиция.  
        Галилей живее под домашен арест до самата си смърт във вилата си в Арчетри. Но и в тези последни години на живота си тежко болният, а от 1637 г. и ослепял, намиращ се под непрекъснатия надзор на инквизицията, като че ли отрязан от целия свят, Галилей не се предава.Потвърждение за това са неговите "Беседи и математически доказателства, отнасящи се до два нови дяла на науката, механиката и местното движение", излезли през 1638 г. в далечна протестантска Холандия. В това съчинение Галилей се проявява не само като гениален механик, но и като непобеден борец на тази "велика революция", която по думите на Енгелс "сломила духовната диктатура на папата . . . разбила границите на стария свят и за пръв път открила Земята" - революцията на великото Възраждане на културата и науката.  
        Галилео Галилей умира на 8 януари 1642 г. на 78-годишна възраст. Едва след 95 години било изпълнено последното му желание - да бъде погребан във Флоренция - градът, с който била свързана цялата негова дейност. Гробът на Галилей се намира до гробовете на други двама велики синове на Италия - Микеланджело и Данте.  
        Галилей оставя на човечеството не само великите си открития, но и своя Галилеев начин на мислене. Огромната Вселена е получила в работите му нов облик, Коперриковата система - пламенен поддръжник, а астрономията - тримата си гениални творци на XVII столетие - Галилей, Кеплер, Нютон.

А. Николов
БЕЛЕЖИТИ АСТРОНОМИ  34-39 стр.
издателство Народна просвета, София 1980