Ян Хевелий
1611-1687 г.

        Полша е родина на още един велик астроном след Николай Коперник - Ян Хевелий. Неговото пословично трудолюбие при изработване на астрономически уреди и телескопи, добре обзаведената от него за времето обсерватория, многохилядните наблюдения и резултатността от работата му донасят известност и слава още приживе. 
        Ян Хевелий е роден на 28 януари 1611 г. в град Гданск, известен тогава търговски център. Славянският дух, материалното положение и ж еланието на бащата да подготви приемник в търговската му работа дават възможност на Ян Хевелий да получи добро за времето си образование. Първите шест години на обучението той учи в училището на Гданск, след което е изпратен за известно време в Грудзендз, за да усвои по-добре родния си полски език. През 1627 г. Хевелий отново продължава в Гданската гимназия, където забележимо се отличават интересите му към математическите науки. Заслуга за това има учителят му Петер Крюгер (1580-1639 г.) - автор на математически трудове и голям любител и ентусиаст на астрономията, който е посещавал в Прага Тихо Брахе и сам е изработвал астрономически инструменти. По съветите на своя учител Ян Хевелий също започва да изработва с голям успех такива уреди от дърво и метал. 
        През 1630 г. Ян Хевелий е изпратен в чужбина да изучава юриспруденция. При пътуването си с кораб в Балтийско море на 10 юни наблюдава слънчево затъмнение, което по-късно описва. Това описание е сведение и за неговото първо астрономическо наблюдение. В В Лайден Хевелий не само изучава юридически науки но, се занимава с оптика, механика и други приложни науки. Извършва и няколко пътувания, за да се запознае с Англия, Франция - Париж Авиньон, но не успява да осъществи посещение при знаменития Галилей. Тези пътувания поставят началото на неговата почти 40-годишна кореспонденция с различни учени в Европа, което тогава било възприета форма на обмен на научна информация. Понастоящем шестнадесет тома от тези преписки се съхраняват в библиотеката на Парижката обсерватория. 
        След завръщането си в Гданск Ян Хевелий участвува в работите на баща си, продължава правните си занимания и активно се включва в обществения живот на града. От 1641 г. десет пъти е избиран за съдия, от 1651 г. постоянно е преизбиран за градски съветник, а много години е и кмет на Гданск. След смъртта на бащата Ян Хевелий продължава търговската му дейност, като всички приходи използва за астрономическата си дейност. 
        През втората половина на четиридесетте години на 17 в. под влияние на Петър Крюгер Ян Хевелий започва усилено да се занимава с астрономия, подготвяйки се за сериозна и активна наблюдателна работа. През юни 1639 г. наблюдава слънчево затъмнение. Наблюдението на това явление, по време на което прави 60 рисунки, е първата сериозна астрономическа работа на бъдещия голям астроном. 
        През четиридесетте години, запознат с организацията и работата на някои обсерватории в Европа, сам изкусен приборостроител и конструктор, Ян Хевелий построява първата своя обсерватория в Гданск. Отначало тя се помещава в неголяма стая на последния етаж в дома на Хевелий, но през 1644 г. тя е разширена с кула на покрива, а по-късно се добавя и наблюдателна площадка с площ около 140 кв. м. Постепенно оборудването се допълва с инструменти, в дома се устройва библиотека, печатница, работилница. След като Тихо Брахе напуска своята знаменита обсерватория Ураниборг на остров Вен в Дания през 1597 г., в Европа няма обсерватория, в която може да се провежда системна научна работа. Тъкмо тази липса се допълва от обсерваторията на Хевелий и тя многократно се посещава от много учени. 
        Хевелий изработва едни от най-големнте на времето си уреди. Още през 1641 г. изработва квадрант и секстант, като по-късно удвоява размерите им. Нанасянето на деленията се е извършвало ръчно и на око, но с висока точност - до 5 дъгови минути, което прави 1080 деления на квадрант. С такъв инструмент грешките са достигали до няколко секунди, но не са превишавали дъгова минута. 
        Не по-малко забележителни са и телескопите, изработени от Ян Хевелий. Той се стреми да изработи все по-дълго-фокусни обективи, като започнел от 180 см, за да достигне до около 45 м. За последния телескоп, с който наблюденията са били особено трудни, край Гданск е издигната 30-метрова мачта. Наблюденията с телескопите-рефрактори на Ян Хевелий допринасят не само за извършване на нови открития, но с тях е събрано голямо количество фактически материал, съдействащ за утвърждаването на Коперниковата хелиоцентрична система. 
        По примера на големите учени от своето време Ян Хевелий използва печатницата за издаване на трудовете си. Първият от тях, който му донася широка известност, илиза от печат през 1647 г. и е озаглавен "Селенография". Замислена като подробно описание на Луната, книгата "Селенография" близо 150 години е най-пълната и точна книга за естествения спътник на Земята. За упоритостта и старанието на Хевелий говори фактът, че на нейните 600 страници има 133 изкусно направени илюстрации, от които 60 са подробни детайли от лунната повърхност. Хевелий сам изготвя илюстрациите, като всяка рисунка от хартията нанася чрез изчукване върху медна ламарина, служеща по-нататък за матрица при отпечатването. Хевелий доказва откритата от Галилей либрация на Луната по ширина и открива либрация по дължина. Той описва детайлно лунния релеф, като на много обекти от него дава имена на известни астрономи и географски названия, които в по-голямата си част са запазени и досега. Той въвежда нови термини, като блата и заливи, разкрива особеностите на либрациите. В "Селенография" са описани и други наблюдения - на Галилеевите спътници на Юпитер и техните движения, на Слънцето и неговите петна, дават се съвети за изработване и изпробване на обективи и др. 
        Появилата се през 1652 г. комета насочва интереса на Хевелий към тези обекти, резултат на което е появата на нова книга - "Кометография"(1668 г.). В нея са описани известните дотогава комети и откритите от Хевелий 9 комети, от които 4 са нови. В обемистото съчинение има около 400 рисунки, като е направен и опит за класифициране на кометите по видове. 
        Още приживе много астрономи се съмняват във високата точност на наблюденията на Хевелий. Особено остър е спорът му с известния физик Роберт Хук - тогава секретар на Кралското дружество в Англия, на което Хевелий е избран за чуждестранен член през 1664 г. За разрешаване на спора през лятото на 1679 г. в Гданск е изпратен Халей, на чието име впоследствие е наречена известната Халеева комета. След посещението си младият Халей пише на Хевелий: "...А това, че с такова искрено благоразположение ми бе показано цялото астрономическо оборудване и че толкова пъти ми бе предоставено да присъствам на Вашите наблюдения, аз считам не само за най-велико щастие, но и в най-висша степен се радвам на предприетото от мен пътешествие... Аз пак доброволно се предлагам за свидетел за наистина невероятната точност на тези инструменти, против всеки, конто би могъл да се усъмни във Вашите наблюдения..." 
        През септември на същата 1679 г. пожар унищожава голяма част от любимата му обсерватория. Огънят изпепелява инструменти и уреди, книги и писма, многогодишни наблюдения. Въпреки голямата мъка Хевелий, вече 63-годишен, още през следващата година започва възстановяването на обсерваторията, а през 1681 г. отново започва наблюдения. 
        Спасеното от пожара и новите резултати се появяват бързо в последното капитално съчинение на Хевелий през 1685 г. В него са обобщени астрономическите му наблюдения за 49 години работа и са дадени около 20 000 извършени ог него измервания. Между тях са 2003 измервания на Луната, 2500 наблюдения на Юпитер, 2000 на Венера, 1100 на Меркурий, наблюдения на Сатурн в продължение на повече от 30 години и такива за 11 обиколки на Марс - наистина гигантски труд. Това е и последното съчинение, издадено приживе на този неуморим и изкусен наблюдател и творец на уреди. 
        Ян Хевелий умира на 28 януари 1687 г. - на рождения си ден, на 76-годишна възраст. През 1690 г. излиза от печат неговият знаменит атлас на небето"Описание на цялото звездно небе" или "Уранография", който е широко известен на съвременните астрономи. В него звездното небе е разделено на съзвездия, 11 от които са предложени от Хевелий. Много от имената на съзвездията, дадени от него, са запазени и до днес.

Г. Момчев
БЕЛЕЖИТИ АСТРОНОМИ 43-45 стр.
издателство Народна просвета, София 1980