Василий Яковлевич Струве
1793-1864 г.

        Василий Струве е един от най-известните астрономи от 19 век. Често го наричат "руския Хершел", за което има основание: роден е в Германия, друга държава става негово второ отечество, изучава далечна от астрономията специалност, занимава се със звездна астрономия и двойни звезди, издава каталози, но все пак... Има много неща, които, без да противопоставят един на друг двамата астрономи, едновременно ги допълват и разделят. 
        Василий Яковлевич Струве е роден на 15 април 1793 г. в Алтон в непосредствена близост до Хамбург. Неговите родители са известни филолози - специалисти по антична филология. Баща му е известен и като педагог - директор е на местната гимназия, а големият му брат, следвайки семейната традиция, постига успехи в тогавашния Дерптски, а днешния Тартуски университет в Естония.
        Още на 15 години Василий Струве, незавършил гимназия, постъпва в Дерптския университет като студент-филолог. Завършва университета в съкратен срок - за две и половина години, със злтен медал през 1810 г. В действителност дотук стигат и интересите му към филологическите науки, защото твърде скоро го увличат точните науки. С астрономия Василий Струве се занимава от 1811 г., а от следващата година започва самостоятелни наблюдения в университетската обсерватория. През 1813 г. защищава дисертация "За географското положение на Дерптската астрономическа обсерватория", благодарение на което става извънреден професор по астрономия. Двадесетгодишният професор започва педагогическа работа, като значително издига нивото на четените астрономически курсове. Той бързо навлиза в изследователската работа и през 1818 г. е назначен за редовен професор и директор на Дерптската (сега Тартуската) обсерватория към университета. 
        През тези години проличават организационният талант и научните способности на бъдещия голям учен. За сравнително кратко време обсерваторията е съоръжена с меридианен кръг, с най-големия за тогава телескоп-рефрактор и други уреди. Струве привлича нови сътрудници към обсерваторията, с които започва сериозни и системни наблюдения. 
        Още през тези години Василий Струве си поставя обширна задача и подобно на Хершел при нейното решаване постоянно обогатява познанията си за звездното небе. Той се стреми чрез измерване на взаимното положение на звездите и определяне на разстоянията до тях да разкрие истинската картина на звездния свят. За тази цел той започва системни наблюдения за двойни звезди. 
        При своите наблюдения В. Струве извършва колосална работа. Той изследва 120 000 звезди в северното небе и публикува резултатите през 1827 г. в "Нов каталог на двойните и кратните звезди". В него са дадени 3112 кратни звезди, от които 2343 са открити от него. Десет години по-късно издава и капиталния си труд "Микрометрични измервания на двойни звезди". В него са дадени не само с висока точност ъгловите разстояния между компонентите на 2714 двойки, но се дава и оценка за техния блясък и цвят. 
        С тези наблюдения Струве сериозно изпреварва своите предшественици. Неговите 11 392 микрометрични измервания се отличават с изключително висока точност и Лондонското астрономическо общество заслужено присъжда медали на двата каталога. Струве правилно предполага, че двойните звезди трябва да са много повече, отколкото се наблюдават. Наблюденията на Струве дават възможност да се потвърди, че звездите в двойните и кратните системи извършват движения една спрямо друга. Такова движение е забелязал и Хершел за звездата Кастор от съзвездието Близнали, без да обърне внимание на този факт. А тъкмо това движение дава възможност да се потвърди законът на Нютон за всеобщото привличане и да се пресметне масата на двойните звезди, която дотогава все още не е известна.
        През средата на 18 в. английският астроном Брадлей се опитва да измери паралакса на звездата g от Дракон т. е. ъгълът, под който се вижда радиусът на земната орбита на тази звезда. А това има огромно значение - чрез решване на простата задача за определяне на хипотенуза при известни катет (радиусът на земната орбита) и ъгъл (паралаксът) може да се определи разстоянието до звездата. Брадлей открива при тези наблюдения аберацията и като не успява да измери паралакса на звездата, стига до извода, че той трябва да е много по-малък от една дъгова секунда. 
        През 1835 г. В. Струве прави първите си опити да измеря паралакса на звездата Вега от съзвездието Лира, като използува изработения от мюнхенския оптик Фраунхофер рефрактор. През 1837 г. в "Микрометричните измервания на двойните звезди" е публикуван резултатът, който е О", 125. Този паралакс дава разстояние до звездата близо до съвременната стойност 26,4 светлинни години. По такъв начин за пръв път в астрономията е определено разстоянието до звезда. С това някога "неподвижните звезди" вече не само се движат една спрямо друга, но и започват да "заемат" истинските си места по дълбочина в пространството. 
        По онова време въпреки голямата трудност измерването на паралаксите на звездите е било на гребена на астрономическите изследвания. Година след работата на В. Струве е определен ппралаксът и на звездата 61 от съзвездиеп Лебед, което извършва немският астроном Ф. Бесел в Кьонигсберг, а през 1839 г. е определено разстоянието и до звездата a от Кентавър от английския астроном Хендерсън в Капската обсерватория в Южна Африка. 
        Научната и педагогическата работа на В. Струве получава широка известност и признание. През 1822 г. той е избран за член-кореспондент, а след десет години и за редовен член на Петербургската академия на науките. През 1833 г. Струве е включен в комисията по изграждане на нова академическа обсерватория на Пулковското възвишение край Петербург и е изпратен в чужбина за поръчки на на наблюдателни уреди за обсерваторията. 
        Пулковската обсерватория е открита през 1839 г. Тя е снабдена с най-добрите за времето си инструменти. За неин директор е назначен В. Струве. Организацията на работата, методиката на наблюденията, както и уставът, приложени от него, изиграват решителна роля и за кратко време обсерваторията се утвърждава като главна обсерватория в Русия. Тя една от първите обсерватории в света с ясно поставена научна програма. Астрометричните наблюдения се провеждат в нея с изключително висока точност. Благодарение на това звездните каталози на обсерваторията заслужено получават световно признание и Пулковската обсерватория завоюва славата на "астрономическа столица на света".
        До работите на В. Струве междузвездното пространство се счита за абсолютно празно. Ако това обаче е вярно, лесно чрез логически разсъждения се стига до т. нар. "фотометричен парадокс", свързан с имената на астрономите Шезо и Олберс. И нанстина, ако космическото пространство е напълно празно, то нощното небе би трябвало да има дневна яркост, тъй като от всички посоки Земята се осветява от безброй звезди. За обясняване на този парадокс В. Струве допуска, че междузвездното пространство има, макар и незначително количество разпръснато вещество, което поглъща част от звездната светлина. Той не само изказва тази новаторска идея, но и се опитва да измери поглъщането, определяйки го на 0,6 звездни величини на разстояние 100 парсека. Това гениално допускане е потвърдено едва през 1939 г. от Р. Тръмплер, известен американски изследовател на звездни купове, а неокончателно възприетата днес стойност на поглъщането е два пъти по-малка. 
        В историята на науката В. Струве е широко известен и като геодезист. В резултат на многогодишни измервания с негово участие и по негова методика е определена дължината на основната отсечка на дъга 25°25' от Северния ледовит океан по Дунав. Общата дължина на тази дъга, равна на 2600км, е измерена с много висока точност ± 12 м, което е по-малко от 1/200 000. Често пъти тази дъга се нарича дъга на Струве. 
        Василий Струве е родоначалник на известна фамилия астрономи. Неговият по-голям син Ото Василевич поема от баща си поста директор па Пулковската обсерватория през 1861 г., а внуците му Герман и Людвик също стават астрономи. Последен от фамилията е един от най-известните американски астрономи - правнукът Ото Струве (1897-1963 г.). Основните научни работи на Ото Струве са от областта на звездната спектроскспия. Занимава се с изучаването на спектрално-двойни звезди и звезди от ранни спектрални класове. Детайлно изследва спектрите на потоци двойни звезди, като определя техните маси и орбити. Ръководената от него Йеркска обсерватория става един от международните астрономически центрове. 
        През 1859 г. научната работа на Струве е прекъсната от тежка болест и скоро той се оттегля от ръководството на обсерваторията. Умира на 23 ноември 1864 г., като наследниците изпълняват волята му да бъде погребан в Пулковското възвишение край обсерваторията. Признателното поколение поставя тленните останки на В. Струве край неговия жив паметник - Пулковската обсерватория.

Г. Момчев 
БЕЛЕЖИТИ АСТРОНОМИ 58-61 стр. 
издателство Народна просвета, София 1980