Любопитна и все още неизяснена черта на орбитите на планетите е, че всяка от тях е грубо два пъти по-далеч от Слънцето в сравнение с по-вътрешния си съсед – Юпитер е на 5.2 AU от Слънцето, Сатурн е на 9.5 AU, а Уран е на 19.2 AU (таблица 1). Тази прогресия на разстояние от Слънцето може да бъде изразена от проста математическа релация, известна като закон на Боде. Той действа както следва: написваме 0, 3 и следващите числа като удвояваме предходната стойност докато получим общо девет числа – 0, 3, 6, 12, 24 и т.н. След това прибавяме 4 към всяко от тях, а резултата разделяме на 10 (виж таблицата). Резултатите, с две изключения, са много близки до отстоянията на планетите от Слънцето в астрономически единици.
    Законът на Боде е формулиран преди Уран, Нептун и Плутон да бъдат открити. Когато бил открит Уран се оказало, че и той “се подчинява” на закона. Веднага интересът на астрономите се обърнал към липсващата планета на разстояние 2.8 AU от Слънцето. Било проведено търсене и скоро сицилийския астроном Джузепе Пиаци открил астероида Церера, койтo пасва прекрасно на закона.
    За съжаление следващата открита планета – Нептун – въобще не се вписва в закона, но за сметка на това Плутон се вписва, поне приблизително. Тези несъответствия карат астрономите да се чувстват несигурни за самия закон. Дали не е чиста случайност или пък ни казва нещо значимо за Слънчевата система, което все още не ни е известно? Възможно е и просто да търсим ред там където такъв въобще не съществува.

Thomas T. Arny
EXPLORATIONS - AN INTRODUCTION TO ASTRONOMY 178 стр.
Mosby, 1996