Джемини
връзката между Мъркюри и Аполо
Още през 1961 г.
стана ясно, че програмата Мъркюри е
недостатъчна за осъществяване на лунно
кацане. По тази причина НАСА обяви друга
космическа програма - програмата Джемини.
НАСА построи по-голяма версия на
капсулата използвана в Мъркюри. Беше
добавен и обслужващ модул под командния (капсулата).
За изстрелванията се използваше
модифицирана версия на ракетата Титан II.
Капсулите можеха да поддържат двама души
за повече от две седмици. Захранването се
осигуряваше от разположените в
обслужващия модул горивни клетки. Преди
навлизането в атмосферата обслужващия
модул се отделяше, а екипажа се завръщаше
на Земята в командния модул.
По време на програмата Джемини стана
възможно скачването в орбита и бяха
извършени ИБД (извън бордови дейности) -
разходки в космоса. Тези неща бяха
необходими
за да стане кацането на Луната възможно.
Първата пилотирана мисия от програмата
Джемини (Джемини-Титан 3) започна на 23 март
1965 г. Астронавтите на борда бяха Върджил
Грисъм и Джон Йънг.
На 3 юни 1965 Джемини-Титан 4 започна Джемини-Титан
4. На следващия ден Едуард Уайт става
първия американец излязъл в открития
космос. Другия астронавт беше Джеймс
МакДивит.
На 21 август 1965 г. беше изстрелян Джемини-Титан
5. Астронавтите Гордън Купър и Чарлс
Конрад прекараха 8 дни в орбита. В тази
мисия за пръв път бяха използвани горивни
клетки като източник на електрическа
енергия.
Дженини-Титан 7 беше изстрелян на 4
декември 1965 г. Астронавтите Джеймс Ловъл
и Франк Борман поставиха рекорд за
престой в космоса - почти четиринадесет
дни. Джемини 7 се срещна с Джемини 6, който
бе изстрелян на 15 декември 1965 и пилотиран
от Уолтър Шира и Томас Стафърд. Двете
капсули се доближиха една към друга,
правейки маневри за скачване, но самото
скачване не беше направено.
Джемини-Титан 8, който бе пилотиран от
Нийл Армстронг и Дейвид Скот, започна
своята мисия на 16 март 1966 г. Космическия
апарат извърши скачване със сонда
изстреляна по-рано за целта. Скачването
бе извършено 6 часа и 30 минути след
изстрелването.
Скачване беше направено и от Томас
Стафърд и Юджийн Сърнан по време на
Джемини-Титан 9. Мисията започна на 3 юни
1966 г.
Въпреки че мисията Джемини-Титан 9 беше
успешна, никой не се радваше. На 28
февруари 1966 г. астронавтите Елиът Сии и
Чарлс Басет починаха в самолетна
катастрофа. Тези двама астронавти бяха
основния екипаж на Джемини-Титан 9.
На 18 юли 1966 г. Джон Йънг и Майкъл Колинс
бяха изстреляни на борда на Джемини-Титан
10. По време на тази мисия бяха извършени
ИБД. Маневрите за скачване бяха отменени
поради недостиг на гориво.
Джемини-Титан 11 беше изстрелян на 12
септември 1966 г. Астронавтите на борда
бяха Чарлс Конрад и Ричард Гордън. По
време на тази мисич бяха осъществени ИБД
и скачване.
Последната мисия от програмата Джемини
започна на 11 ноември, като бе пилотирана
от Джеймс Ловъл и Едуин Олдрин. Бяха
осъществени ИБД и скачване.
Програмата Джемини беше успешна.
Космическите кораби можеха да се скачват,
ИБД не представляваха никакъв проблем, а
капсулите можеха да поддържат
астронавтите достатъчно дълго за
пътуване до Луната. НАСА бе готова да
направи последната стъпка към Луната -
програмата Аполо.
