На Магелан
дължим картата на 98% от повърхността на
Венера. Резолюцията на тази карта е 100
метра. Сондата събра данни и за
гравитационното поле на планетата и
потърси доказателства за тектонична
активност.
Лабораторията по реактивно задвижване
ръководеше мисията. Мартин Мариета
построиха сондата, а Хюс осигуриха
специалния радар със синтетичен отвор (РСО).
РСО събра изображения, които бяха десет
пъти по-детайли от тези, направени от по-ранните
съветски мисии Венера 15 и 16. Радарът
проникна дебелата венерианска облачна
покривка и засне вулканичния терен на
планетата. От комбинацията на различни
снимки бе изработена детайлна
топографска карта.
Магелан бе дълъг 6.4 m и широк 9.2 m. Масата
възлизаше на 3 444 kg. 3.7-метровата,
високоскоростна антена се ползваше за
свръзка и радарните наблюдения. Два
слънчеви сензора, един звезден сензор и
две системи за инерционна справка
отговаряха за ориентацията на сондата.
Слънчев панел и никел-кадмиеви батерии
осигуряваха захранването.
Магелан бе първият космически апарат
запуснат от космическа совалка.
Совалката Атлантис излетя от космическия
център Кенеди на 4 май 1989 г., а Магелан се
намираше в товарния отсек. Сондата отлетя
към целта си на същия ден.
След запускането Магелан се носеше из
пространството 15 месеца. Направи
обиколка и половина около Слънцето и
накрая, на 10 август 1990 г., стигна до Венера.
Магелан влезе в почти полярна, елиптична
орбита около Венера. Сондата изучаваше
планетата шест сезона (цикъла), всеки от
които е по осем месеца или 243 дни (венерианска
година).
Научните цели на мисията включваха
изучаване на релефните образувания,
тектониката, сблъсъците, ерозията,
наносите, химическите процеси. Друга
основна цел беше събирането на данни,
които биха помогнали да се състави модел
на вътрешността на планетата.
При започването на първия цикъл Магелан
правеше по една обиколка на всеки три
часа и петнадесет минути. Разстоянието от
планетата варираше между 294 и 8543 km. След
осем месеца бяха картографирани 84% от
повърхността.
Втори и трети картографски цикли
увеличиха процентите до 98. По това време
учените можеха да сравняват новите
изображения с тези, получени по време на
предишни цикли, като по този начин
получиха възможността да анализират как
се променя повърхността от година на
година.
Магелан започна да събира данни за
гравитационното поле на Венера в
началото на четвъртия цикъл. Вместо да
използва радара, сондата изпращаше
непрекъснат радиосигнал до Земята.
В края на четвъртия цикъл започнаха
тестове на аероспирането. Магелан се
спускаше към атмосферата веднъж на
обиколка като по този начин се забавяше.
През петия и шестия цикъл Магелан
продължи да събира данни за
гравитационното поле. Проведоха се
радарни и радио експерименти и се
изучаваше поведението на молекулите в
горната част на атмосферата.
Мисията приключи през 1994 г. Инженерите
насочиха Магелан към атмосферата за да
могат да съберат данни за нея. Това
направи Магелан първия космически кораб,
който бе разбит нарочно. Радиовръзката
прекъсна на 12 октомври 1994 г.
Изображенията и данните събрани от
Магелан значително увеличиха знанията ни
за Венера. Снимките разкриха, че по-голямата
част от повърхността е покрита с вулкани
и вулканични образувания. Изглежда, че
самата повърхност е относително млада, а
тектонична активност няма. Противно на
предишни теории картите не показаха
доказателства за някогашното
съществуване на голямо количество вода.