Маринър 2 мина
покрай Венера през 1962 г. - по време на
напрегнатите години на космическата
надпревара между САЩ и СССР. Сондата
стана първия апарат преминал покрай
друга пл
анета.
Маринър 2 е планиран и изстрелян само за
девет месеца.
Шестте научни инструмента, които Маринър
2 носи, бяха прикрепени към висока,
пирамидообразна мачта. Мачтата стоеше
върху шестоъгълна основа с диаметър 1.04 m и
дебелина 36 cm. Слънчевите панели осигурява
мощност от порядъка на 220 W. Голяма дискова
антена бе поставена под основата. Сухата
орбитална маса бе 202.8 kg.
На 27 август 1962 г. Маринър 2 бе изстрелян от
Кейп Канаверал с ракета Атлас-Аджена. Два
дни след изстрелването научните
експерименти бяха включени и останаха
така до края на мисията. Само
радиометърът бе пуснат по време на
близкото прелитане.
Пътуването до Венера продължи само
няколо месеца. По време на полета се
появиха някои проблеми, включително и
временна загуба на системата за контрол
на ориентацията и намалена мощност от
един от слънчевите панели. Жироскопите
възстановиха ориентацията, а и сондата
вече беше достатъчно близо до Слънцето за
да може дори и единия панел да генерира
достатъчна мощност за да се продължи
мисията (единият панел напълно отказа на
15 ноември).
Близкото прелитане бе на 14 декември.
Сондата премина под планетата на
височина 34 773 km от повърхността.
Маринър 2 продължи пътуването си, а
мисията бе прекратена на 3 януари 1963 г.
Учените вярват, че апарата все още е в
хелиоцентрична орбита.
В допълнение към основните цели на
мисията бяха направени и някои други откития. Успешното близко
прелитане позволи на сондата да събере
данни за атмосферата, магнитното поле и
масата на Венера. Беше измерена и
приблизителната температура на
атмосферата - 500 ºС. Данните от сондата
показаха, че Венера има бавно и
ретроградно околоосно въртене, високо
налягане при повърхността, непрекъсната
облачна обвивка, атмосфера съставена
основно от въглероден диоксид. Магнитно
поле не бе засечено. Новите данни
помогнаха на учените да доуточнят масата
на Венера и отдалечеността й от Слънцето.
Маринър 2 събра данни за междупланетните
частици, космическите лъчи, космическия
прах и слънчевия вятър.
Лабораторията по реактивно задвижване
проектира и контролира апарата.
Общата стойност на развитието,
изстрелването и поддържането на Маринър
от 1 до 10 беше около 554 млн. долара.
Шест мисии до
Марс предшестваха Маринър 4. Вярва се, че
СССР се е опитал да изпрати пет апарата до
Марс между 1960 и 1962 г. Всички мисии били
неуспешни. Тогава НАСА изстреля Маринър 3,
но предпазен щит отказа да бъде изхвърлен
след като апарата напусна атмосферата.
Маринър 4 стигна до Марс, като с това стана
първия апарат преминал в близост до
планетата. Освен това сондата изпрати и
снимки на марсианската повърхност.
Маринър 4 бе четвъртият от серия апарати,
проектирани да извършат близки
прелитания. Целите на мисията бяха близки
наблюдения на Марс и измервания в
околността му.
Сондата имаше осмоъгълна магнезиева
рамка, чийто диагонал бе 127 cm, а височината
й бе 45.7 cm. Четири слънчеви панела и
високоскоростна антена бяха прикрепени
отгоре. Телевизионна камера бе монтирана
в центъра на долната част.
Маринър 4 започна 228-дневното си
пътешествие на 28 ноември 1964 г.
Изстрелването бе от Кейп Канаверал, а
ракетата Атлас-Аджена. Масата на сондата
беше 260 kg.
Апаратът се срещна с Марс на 14 и 15 юли 1965 г.
По време на най-голямото си приближаване
сондата бе на 9 846 km от повърхността.
Бяха направени 21 снимки на марсианската
повърхност. Те бяха записани на бордовото
записващо устройство, а после бяха
изпратени на Земята. Всяка снимка бе
изпратена по два пъти за да е сигурно, че
никакви данни няма да бъдат загубени.
Като цяло прехвърлената информация
възлезе на 5.2 милиона
бита.
Снимките показваха терен осеян с кратери,
подобен на лунния. Наблюдаваха се естествено образувани канали, но не и
доказателства, за изкуствени канали или
течаща вода.
Наземният контрол поддържа връзка с
Маринър 4 до 1 октомври. По това време
сондата бе на 309.2 млн. km от Земята, а и
антената бе ориентирана по такъв начин,
че връзката със Земята бе вече невъзможна.
Всички инструменти, освен гайгеровия
брояч и плазмената сонда, работеха добре.
Учените успяха да установят, че
атмосферното налягане на Марс е между 4.1 и
7 милибара. Не бяха открити доказателства
за магнитно поле.
Маринър 4 се приближи до Земята през 1967 г.
Учените отново установиха контакт за да
научат повече за технологичните
изисквания за бъдещи планетарни мисии.
Лабораториято по реактивно задвижване
произведе сондата. Цената мисията бе
около 83.2 млн. долара.