Ракетите от серията Сатурн
САТУРН IB
Изстрелването на
АS-201 на 26 февруари 1966 г. Това е първото
изстрелване на Сатурн IB.
Тази ракета е двустепенна. Горивото за
първата степен беше смес от
въглеводородно гориво и течен кислород.
Тази степен генерираше 744 000 kg тяга.
Втората степен имаше 100 000 kg тяга, а
горивото и бе смес от течен кислород и
течен водород.
По време на програмата Аполо имаше 4
непилотирани излитания и едно пилотирано
(Аполо 7 на 11 октомври 1968 г.).
САТУРН V
Сатурн
V все още е най-голямата и мощна ракета
задвижвана с течно гориво. Ракетата е
също и най-мощната пилотирана някога от
човек. Разработването на Сатурн V започна
през 1961 г. под ръководството на немския
инженер Вернер фон Браун. През 1967 г. бе
изстреляна първата непилотирана ракета
от този тип. След първия тест имаше още
един непилотиран полет, както и десет
пилотирани.
Ракетите от серията Сатурн (Сатурн IB и
Сатурн V) все още са най-благонадеждни.
Тези ракети нямат неуспешен полет.
Тристепенната Сатурн V е висока 110 метра.
SIC - първата степен беше 46 метра висока, а
на дебелина достигаше 11 метра. Тази
степен имаше 5 ОГРОМНИ F-1 двигателя, които
заедно имаха невъобразимите 3 500 000 kg тяга.
Горивото беше смес от въглеводородно гориво
и течен кислород.
Втората степен - SII беше 27 метра висока и
около 11 метра на дебелина. Тази степен
имаше 5 J-2 двигателя, които са доста по
малки от F-1. Степента използваше за гориво
смес от течен кислород и течен водород и
генерираше 530 000 kg тяга.
Тези две степени се използваха за да се
изведат ЛМ, КОМ и S-IVB в околоземна орбита.
Чрез третата степен - S-IVB ЛМ и КОМ излизаха
в окололунна орбита.
S-IVB беше 19.5 метра висока и 7.2 метра в
диаметър. Степента се задвижваше от един
J-2 двигател, а горивото за него беше също
смес от тече водород и течен кислород.
Тягата беше 100 000 kg.
ЛМ (между S-IVB и КОМ), КОМ и СНИ кулата
заедно са около 27.5 метра високи.
СНИ е системата
за напускане на изстрелването. Системата
присъстваше във всички пилотирани полети
на НАСА. В извънредна ситуация екипажа
може да напусне ракетата чрез малката
ракета монтирана на върха на КМ. При
активирането на СНИ екипажа в КМ би бил
изхвърлен далеч от ракетата. Когато
ракетата достигне космоса (около 100 km над
морското равнище) СНИ кулата се изхвърля
в атмосферата.
Двигателите на ракетите Сатурн бяха с
променлив вектор на тягата. Това означава,
че корекциите в курса можеха да се
извършват с невиждана дотогава точност.
S-IC е първата степен на Сатурн V
S-II е втората степен на Сатурн V
S-IVB е третата степен на Сатурн V
LES е СНИ - система за напускане на излитането
LM е ЛМ - лунния модул
CSM е КОМ - командно-обслужващия модул
CM е КМ - командния модул
SM е ОМ - обслужващия модул
двигателят F-1 е
наистина ОГРОМЕН