Союз на фона на белите облаци на Земята. Тази снимка е направена от екипажа на Аполо 18 по време на проекта Аполо-Союз

Самият апарат бе модифициран на няколко пъти за да може да изпълнява околоземни, окололунни, военни и мисии до космически станции. 

Програмата Союз бе представена през 1966 г. , а първият пилотиран полет се състоя на 23 април 1967 г. Космонавтът, който пилотираше кораба бе Владимир Комаров. Той направи 17 обиколки около Земята. За съжаление обаче парашутите се оплетоха и капсулата се разби със скорост около 450 km/h. Комаров бе първата жертва на космическата програма. 

Полетите продължиха и две години по-късно целта бе постигната - Союз 4 и 5 се скачиха докато се намираха на околоземна орбита на 16 януари. Екипажите размениха корабите си и се завърнаха на Земята.

Следващите три полета започнаха един след друг на 11,12 и 13 октомври 1969 г. С това руснаците поставиха рекорд за най-много космонавти в орбита - 7.

Десетте първи полета на Союз бяха свързани с излизането на околоземна орбита. Най-дългият бе Союз 9, който продължи почти 18 дни.

По-голямата част от мисиите след първите десет и преди представянето на станцията Мир бяха до космическите станции Салют.

Екипажа ма Союз 11 успя да се скачи с космическата станция Салют 1 и успя да постави световен рекорд за най-дълъг престой в космоса - 23 дни. Обаче по време на навлизането в атмосферата дребна повреда в заключващия механизъм доведе до разхерметизиране на кабината и в следствие от това космонавтите Георги Доброволски, Владислав Волков и Виктор Патсайев загинаха.

Минаха почти три години преди космическата програма да се съвземе от инцидента. Союз бе пре-проектиран и тестван наново. Самият кораб бе използван за полетите до пет други станции Салют.

Освен за полетите до Салют Союз бе използван и в първото международно скачване - Тестов проект Аполо-Союз, при който Союз 19 и Аполо 18 се скачиха през юли 1975 г. Двамата космонавти и тримата астронавти провеждаха съвместни експерименти в продължение на два дни, след което се разкачиха и се прибраха благополучно на Земята.

Союз (долу) е скачен със станцията Мир. Снимката е направена от екипажа на совалката Дискавъри по време на полет STS-63.

Друга версия на Союз - Союз Т бе представена през 1981 г. Новата версия имаше подобрена електроника и навигационни способности. Освен това на борда имаше място за трима души. Союз Т бе използван за довършване на остатъка от програмата Салют.

Най-новият модел на Союз бе проектиран във връзка с космическата станция Мир. Всички полети до Мир, освен първия, използваха Союз ТМ. Союз ТМ превозваше екипажите до станцията, а също така служеше и като спасителна "лодка". Ако възникнеше повреда в компютъра на станцията екипажа можеше да черпи енергия от Союз и да използва животоподдържащите му системи.

Союз ТМ е дълъг 7 метра, а максималния му диаметър е 2.7 метра. Обемът възлиза на 10 кубични метра, а масата на 7 100 килограма.

Союз се използва и до днес.