Първата съветска космическа програма се състоеше от четири апарата от серията Спутник.

На 4 октомври 1957 г. бе изстрелян Спутник 1 - първия изкуствен спътник на Земята. Апаратът тежеше 83.6 kg. Целта на мисията бе да се установи плътността на горните слоеве на атмосферата и да се получат данни за йоносферата. Двата радио-предавателя обаче работиха само 21 дни.

Спутник 2 бе изстрелян на 3 ноември 1957 г. и носеше на борда си кучето Лайка. Този апарат тежеше 508.3 kg. Биологични данни се изпращаха на Земята в продължение на около седмица. Тези данни показваха как Лайка се адаптираше към космоса - нещо много важно за пилотираните мисии, които вече се планираха. По-това време на бе възможно безопасно навлизане в атмосферата и затова Лайка бе "приспана". Спътникът остана в орбита 162 дни.

Третият Спутник бе изстрелян на 27 април 1958 г. , но не успя да достигне орбита. Апаратът бе унищожен 88 секунди след излитането и в последствие не придоби цифрово обозначение.

Спутник 3 бе изстрелян на 15 май 1958 г. Апаратът бе проектиран като геофизична лаборатория. Трябваше да извърши експерименти свързани с магнитното поле на Земята, радиационните пояси и йоносферата. Тежеше 1 327 kg. Спътникът обикаляше около Земята и предаваше данни до 6 април 1960 г. За съжаление обаче повреда в оборудването не позволи картографирането на поясите на Ван Алън.

Четирите Спутник бяха изстреляни с ракета R-7 (SS-6). R-7 бе първоначално проектирана като балистична ракета и трябваше да се извършат известни промени в горната степен за да може да транспортира Спутник. Самата ракета бе 30.5 метра висока и имаше две степени, а освен това към първата степен се прикачаха четири ускорителя. Тягата на двигателите на основната степен (RD-107) генерираха около 100 000 kg тяга.