Проучванията за това как да се изведе човек в космоса започнаха още преди изстрелването на първия изкуствен спътник. През юни 1956 г. съветските конструктори Сергей Королев и Константин Феоктисов започнаха да концептуализират космически кораб който може да изведе човек в космоса и да го върне благополучно на Земята. Работата по този кораб, наречен Восток, започна през януари 1958 г. Програмата Восток беше официално приета от Съвета на Главните Конструктори през ноември същата година.

Кандидатите да полетят започнаха обучение през март 1960 г. , а официалната група космонавти бе избрана през Май. В групата влизаха Анатоли Карташов, Юри Гагарин, Андриян Николайев, Павел Попович, Герман Титов и Валентин Варламов. Преди да се изберат шестте космически пътешественика се направиха ного прегрупирания и промени в състава на групата. Окончателният екипаж за мисиите от програмата Восток от 1 до 6 бе следният: Гагарин, Титов, Николайев, Попович, Валери Биковски и Валентина Терешкова.

Восток имаше обслужващ модул и кабина за пилота, които се разделяха при навлизането в атмосферата. В обслужващия модул се помещаваха химически батерии, системата за контрол на ориентацията и поддържащото оборудване. В кабината бяха радиокомуникацията, животоподдържащите системи и катапултиращото кресло. Имаше и три малки илюминатора, през които космонавта може да гледа. Телевизионни и радио предавания можеха да се поддържат по време на всеки полет.

Космическият кораб Восток имаше някои доста големи различия с по-късните космически апарати. Не можеха да маневрират и в края на полета се налагаше космонавтите да скачат с парашут.

По време на първия полет на Восток на Гагарин не му беше разрешено да управлява кораба. Все пак ефектите на безтегловността са били изпитвани само върху кучета и хората на Земята се тревожеха как ще повлияе средата върху възможността на Гагарин да работи в космоса. Мисията бе управлявана от наземни екипи, а в случай на нужда имаше бутон, при натискането на който Гагарин щеше да поеме управлението.

Гагарин излетя от космодрума Байконур в Казакхстан на 12 април 1961 г. Мисията продължи 1 час и 48 минути и завърши с приземяване в Казакхстан, на около 26 километра югозападно от Енгелс. Гагарин направи една обиколка около Земята 25 дни преди първия американски суборбитален пилотиран полет.

Последващите мисии Восток позволиха на космонавта ръчно да пилотира кораба. Често имаше научни и биомедицински експерименти. Бяха направени снимки на Земята.

Восток 3 и 4 бяха изстреляни последователно като между началото на двете мисии имаше само един ден. Същото бе положението с Восток 5 и 6, при които това време беше два дни. Апаратите летяха по сходни орбити, но нямаха възможноста да се срещат и скачват.

Восток 6 бе първия полет пилотиран от жена.

Другите мисии Восток бяха отменени през 1964 г. Тогава съветската космическа програма пое по пътя към корабите Восход - изпращането на апарати с повече от един човек на борда.