Това, което трябваше да бъде 5-годишна мисия до Юпитер и Сатурн, изпрати Вояджър 1 и 2 до Уран, Нептун и отвъд.

Мисиите Вояджър бяха одобрени през май 1972 г. Те трябваше да поемат на 5-годишно пътешествие до Юпитер и Сатурн, което щеше да ги направи първите космически апарати изследвали външните планети. Там те щяха да изследват спътниците и магнитосферите на планетите и междупланетната среда.

Вояджър 2 имаше възможността да продължи към Уран и Нептун. Тези прелитания не бяха включени в първоначалната програма, защото се смяташе, че ще е прекалено скъпо да се построи космическа сонда, която може да свърши работата и да носи нужното оборудване.

Двете сонди бяха построени по идентичен начин и се захранваха от радиоизотопни термоелектрически генератори (РТГ). Оборудването се състоеше от телевизионни камери, инфрачервени и ултравиолетови сензори, магнитометри, детектори за плазма и сензори за космически лъчи и заредени частици. В експериментите участваха и радиостанциите на сондите.

Освен всичкото това оборудване сондите носеха и "капсула на времето" - фонографни записи на картини, музика и езици. Екипът, който подбра записите се водеше от астронома и писател Карл Сейгън.

И двете мисии започнаха от Кейп Канверал, а ракетата, използвана за целта бе Титан III Е-Кентавър. Сухата орбитална маса на всеки апарат беше 721.9 килограма. Вояджър 2 излетя на 20 август 1977 г., а Вояджър 1 на 5 септември.

Рядко случващо се подреждане на планетите, случващо се веднъж на 175 години, позволи на апаратите да използват гравитационни маневри за да намалят времето на пътуването и количеството нужно гориво.

Вояджър 1 отлетя по по-бърза траектория и въпреки че бе изстрелян втори, достигна до Юпитер на 5 март 1979 г. Вояджър 2 достигна до Юпитер на 4 юли.

Вояджър 1 и 2 преминаха покрай Сатурн съответно на 12 ноември 1980 г. и 25 август 1981 г.

След като Вояджър 2 успешно премина Сатурн, ръководството на НАСА реши да се възползва от възможността да продължи мисията със задачата да изследва Уран и Нептун. Сондата се доближи максимално до Уран на 24 януари 1986 г., а до Нептун на 25 август 1989 г.

Откритията на Вояджър

Въпреки че Вояджър направи много отктрития, хората от космическия център Годард смятат  следните за най-важни: » магнитосферите на Уран и Нептун, и  характеристиките им; » 22 нови луни: 3 на Юпитер, 3 на Саурн, 10  на Уран и 6 на Нептун; » активен вулканизъм на Йо; » гейзерите на Тритон; » пръстени около Юпитер, детайли за  сатурновите пръстени и два нови пръстена около Нептун; » пръстените на Нептун са цели, а не частични дъги; » съществуването на големи бури на Нептун

Вояджър 1 продължи мисията си и продължи да изследва междупланетното пространство.

Днес проекта е известен като Междузвездна Мисия Вояджър. И двата апарата продължават да изучават ултравиолетови източници сред звездите и търсят границата между влиянието на Слънцето и междузвездното пространство.

Към 11 февруари 2000 г. Вояджър 1 и 2 се бяха насочили извън Слънчевата система със скорости съответно 21.725 и 29.362 km/s по отношение на Земята. Екипът на мисията възнамерява да продължи връзката с апаратите до изчерпване на ядрения им енергиен източник.

За дванадесетте си години изследвания апаратите успяха да проучат всички гигантски планети, 48 от луните им, пръстени и магнитни полета.

Цената на построяването, изстрелването и 22.5 годишното ползване на двете сонди възлиза на около 928 милиона долара, което според Ед Маси - мениджър на проекта Вояджър "си е направо далавера".

Мисията се води от Лабораторията по реактивно задвижване.