Звездни остатъци

През жизнения си цикъл всяка звезда се противопоставя на гравитацията си като гори ядрено гориво в ядрото си. Когато това гориво свърши звездата колапсира. Това ще се случи със Слънцето след около 5 милиарда години. Гравитацията ще го смаже, преобразувайки го в бяло джудже - звезда 100 пъти по-малка от сегашното Слънце или грубо с размерите на Земята. По-масивните звезди се предават по-рано и биват свити до още по-малки размери, ставайки или неутронни звезди или черни дупки.
    Компактните звезди, както са познати тези три вида звездни остатъци, са крайната точка на звездната еволюция. Тъй като почти всички звезди трябва рано или късно да достигнат тази фаза, галактиката е препълнена с техните съсухрени тела. Но за разлика от звездите в по-ранна фаза на еволюция, те светят не благодарение на ядрено гориво, а на топлината наследена от предишните фази на еволюция. Материята от която са изградени компактните звезди също е необичайна. Смазвайки звездите до такъв малък размер, гравитацията образува екзотични материали. Материята на бяло джудже тежи повече от 16 тона на кубичен инч, а тази на неутронна звезда е толкова компресирана, че електроните са се слели с протоните като по този начин са превърнали звездата в нещо наподобяващо гигантско атомно ядро. Гравитацията е смазала толкова безмилостно най-масивните звезди, че те са колапсирали напълно. Огромната им гравитация изкривява пространството около тях, превръщайки ги в черни дупки в пространството.
    Компактни обаче не означава незабележими: някои от тези смазани звезди излъчват интензивно въпреки че нямат свое собствено гориво. Те могат да станат паразити, които изсмукват материя от звезда спътник. Тази материя може да се запали експлозивно и да позволи на смазаната звезда да възкръсне от мъртвите като нова. Освен това, поради силната гравитация на една компактна звезда, материя, която пада върху нея, освобождава огромни количества гравитационна енергия, които могат да накарат звездата да сияе хиляди пъти повече от жива звезда като Слънцето. Тази яркост обаче се купува на страховита цена. Масата на звездата може да се увеличи достатъчно за да позволи на гравитацията да причини продължаване на колапса или, при някои звезди, експлозия на свръхнова тип I.