Ганимед

Ганимед е седмият и най-голям юпитеров спътник. Ганимед е третият галилеев спътник.

        орбита:                 1 070 000 km от Юпитер
        диаметър:                                     5262 km
        маса:                                        1.78е23 kg

Ганимед бил красиво троянско момче, което Зевс отвлякъл за да носи чашите на боговете.

Открит от Галилео през 1610 г.

Ганимед е най-големият спътник в Слънчевата система. Той е по-голям от Меркурий, но е на половина по-лек. Ганимед е много по-голям от Плутон.

Преди сондата Галилео да се "срещне" с Ганимед се мислеше, че Ганимед и Калисто са изградени от скалисто ядро, обградено с голяма мантия от вода или лед и ледена кора (същото се мислеше и за Титан и Тритон). Данните от Галилео сочат, че Калисто има еднороден състав, докато Ганимед е разделен на три слоя: разтопено, малко ядро от желязо или желязо/сяра, обградено мантия от силикатни скали и за капак на всичко ледена "черупка". Всъщност Ганимед може да е подобен на Йо, само че с допълнителна обвивка от лед.

Теренът на Ганимед е разделн на два типа: много стари, осеяни с кратери райони (ляво) и относително по-младите (но все пак доста стари) и светли райони, белязани с многобройни вдлъбнатини и хребети (дясно). Вторият тип със сигурност е вследствие от тектонични процеси, но подробностите не са известни. По този параграф Ганимед може да е по-близо до Земята от Вернера и Марс (въпреки че няма доказателства за съвременна тектонична активност).

Телескопът Хъбъл откри доказателства за разредена кислородна атмосфера, която доста прилича на тази на Европа.

Подбни набраздени терени има и на Енцелад, Миранда и Ариел. Тъмните райони са подобни на повърхността на Калисто.

Много кратери се забелязват и на двата типа терен. Густотата на кратерите сочи възраст между 3 и 3.5 млрд. години (подобно на Луната). Кратерите в някои случаи припокриват вдлъбнатините, а в други са разрязани от тях. Това показва, че и вдлъбнатините са древни. Относително млади кратери със лъчи изхвърлен материал са също видими (ляво).

За разлика от Луната обаче кратерите на Ганимед са доста плоски - нямат характерните за лунните и меркурианските кратери вдлъбнатина в центъра и пръстеновидно възвишение по края. Това вероятно се дължи на относително слабата ледена кора, която с времето размива кратерите, чиито релеф изчева оставяйки само своя призрак (дясно).

Гелилео откри че Ганимед има собствена магнитосфера, която е внедрена в магнитосферата на Юпитер. Ганимедовата магнитосфера вероятно се дължи (както и земната) на движението на провеждащ материал във вътрешността.

Отворени въпроси

» Какви процеси са създали светлия терен на вдлъбнатините и хребетите?

» Защо Ганимед и Калисто са толкова различни?

http://www.seds.org/nineplanets/nineplanets/nineplanets.htm