Тритон
Тритон е
седмият и най-голям от спътниците на
Нептун.
орбита:
354 760 km от Нептун
диаметър:
2700 km
маса:
2.14е22 kg
Открит от Ласел през 1846 г. - само няколко
седмици след Нептун.
В гръцката митология Тритон е бог на
морето и син на Посейдон (Нептун).
Обикновено е изобразяван с човешки глава
и тяло, но с рибя опашка.
Тритон е посещаван само от един
космически апарат. Сондата бе Вояджър 2, а
датата 25 август 1989 г. Почти всичко, което
знаем идва именно от тази среща.
Орбитата на Тритон е обратна. Това е
единственият голям спътник с обратна
орбита. Другите луни с
подобни орбити -
Ананке, Карме, Пасифея и Синопа, които
обикалят около Юпитер и Феба, която
обикаля около Сатурн са доста по-малки и
не достигат дори 10% от размерите на Тритон.
Тритон не може да се е образувал от
първичната Слънчева мъглявина. Трябва да
се е образувал някъде другаде (пояса на
Куйпър?) и в последствие да е бил пленен от
Нептун. "Пленяването" би осигурило
енергията, необходима за диференциацията
на вътрешността на спътника и би обяснило
не само странната орбита на Тритон, но и
тази на Нерида.
В следствие от ретроградната орбита
приливните взаимодействия с Нептун
отнемат енергия от Тритон като по този
начин снижават орбитата му. В даден
момент от далечното бъдеще луната или ще
се разпадне (вероятно образувайки
пръстен), или ще се сблъска с Нептун.
Необичайната орбита на Титон, приликите
между Плутон и Тритон, и силно
елиптичната, пресичаща орбитата на
Нептун, орбита на Плутон предполагат
някаква историческа връзка помежду им.
Засега обаче можем само да гадаем.
Оста на
въртене на Тритон също е необичайна -
наклонена е със 157 градуса по отношение на
оста на въртене на Нептун (която пък от
своя страна е наклонена с 30 градуса
спрямо равнината на орбитата на
планетата). Това води до ориентация,
спрямо Слънцето, много подобна на тази на
Уран. Това вероятно води до драстични
промени в климата. По време на срещата с
Вояджър 2 към Слънцето бе насочен южния
полюс на Тритон.
Плътността на Тритон (2 g/cm³) е малко по-висока
от тази на ледените луни около Сатурн (Рея
напимер). Водния лед в състава на спътника
обаче едва ли надвишава 25%. Останалата
част се пада на скалист материал.
Вояджър откри много тънка атмосфера (около
0.01 милибара) - основно азот и малко метан.
Температурата на повърхността е само 34.5 К
(-235º С) - колкото на Плутон. Това се дължи,
поне отчасти, на високото албедо - 0.7 - 0.8,
което означава, че много малка част от и
без това слабата слънчева светлина се
абсорбира. При тази температура метанът,
азотът и въглеродният диоксид са
замръзнали.
Няма много кратери, което сочи, че
повърхността е относително млада. Почти
цялото южно полукълбо е покрито с ледена
шапка от замръзнали азот и метан (дясно).
По цялата повърхност на Тритон има сложни
шарки от хълмове и долини. Те вероятно са
се образували в резултат на циклите
замръзване/топене.
Най-интересната (и напълно неочаквана)
черта на този необикновено интересен
свят са ледените 
вулкани.
Изригващият материал вероятно е течен
азот, прах или метанови съединения от
недрата на Тритон.
Тритон, Йо и Венера са единствените тела в
Слънчевата система (освен Земята разбира
се), за които е известно да са вулканично
активни в днешни дни. Итересно е да се
отбележи, че вулканичните процеси във
външната Слънчева система са доста
различни. Изригванията на Земята и на
Венера са от скалист материал и се
пораждат от вътрешна топлина.
Изригванията на Йо вероятно са от сяра
или серни съединения и се пораждат от
приливни взаимодействия с Юпитер.
Изригванията на Тритон са от летливи
елементи като азот и метан. Причината за
тях вероятно е сезонно затопляне.
Отворени въпроси
» Какво поражда ледените вулкани?
» Вояджър 2 наблюдава Тритон за кратко.
Какви са другите сезони?
» Каква е причината за странната орбита
на Тритон?
» Имат ли обща история Тритон и Плутон?
Плутон бил ли е спътник на Нептун?
» Възможно ли е Тритон да е бил независима
планета и в последствие да е бил пленен от
Нептун?