433 Ерос

433 Ерос е астероид тип S, а орбитата му е между Земята и Марс.

        орбита:        172 800 000 km от Слънцето (средно)
        размер:                                            33х13х13 km

Ерос е гръцкият бог на любовта е желанието.

"Отначало бях поразен от красотата на астероидния пейзаж", каза Марк Робинсън - член на екипа на мисията NEAR. "След като изумлението премина, геологията взе надмощие". Първите кадри от NEAR показаха древна повърхност, осеяна с кратери, вдлъбнатини, огромни канари и други сложни черти. "Това не е просто още един камък плаващ в пространството", продължи Робинсън. "Има данни, че астероидът има слоеста структура, подобна на шперплат", каза Андрю Ченг от Лабораторията по приложна физика. "Изглежда, че тези слоеве минават от край до край по протежението на астероида. Тези образувания сочат, чеЕрос някога е бил част от по-голямо тяло, може би фрагмент от планета".

Тази гледка добре пасва на общоприетото мнение на учените за астероидите. Повечето са концентрирани в пояс между орбитите на Марс и Юпитер. Астероидите вероятно са останки от планета, която "се е опитала" да се формира преди 4.6 милиарда години, когато Слънчевата система била млада, но "опитът" се оказал неуспешен поради разрушителното влияние на гравитационното поле на Юпитер. Данните от NEAR дадоха на учените плътността на Ерос - 2.4 g/cm³ (почти равна на плътноста на земната кора).

"Благодарение на новите данни можем да заключим, че астероида е солиден", казва др. Доналд Йеоманс от Лабораторията по реактивно задвижване. "Няма доказателства, че Ерос е купчина отпадъци, подобно на Матилда".

Една от интересните черти на Ерос е гигантската вдлъбнатина. Ето и близка снимка.

Тази снимка бе направена от NEAR на 15 февруари 2000 г. докато апаратът преминаваше точно над гигантската вдлъбнатина, която придава на астероида характерната, подобна на фъстък форма. Самата снимка е съставена от множество индивидуални фотографии. Въпреки че по-голямата част от астероида е в сянка, можем да видим вътрешността на вдлъбнатината. Силния контраст по терминатора ни улеснява да видим многото кратери по поврхността на астероида. Във вдлъбнатината обаче има само малки кратери, което сочи, че районът около вдлъбнатината е по-млад в сравнение с този около терминатора. Това значи, че събитието, породило вдлъбнатината, се е случило след образуването на астероида.

Снимките не бяха единствената задача на NEAR. На 12 февруари 2001 г. NEAR се приземи (да, кацна) на Ерос, след като изпрати 69 близки снимки, направени по време на спускането към повърхността. За пръв път човечеството приземи космически апарат на астероид.

Ето една от последните снимки.



Приземяването бе меко - вертикалната скорост не надвишаваше 6.4 km/h. След като кацна NEAR продължи да комуникира с екипа от Лабораторията по приложна физика при университета Джон Хопкинс.

Ето и последната снимка.

Снимката е направена от височина 120 метра и покрива 6-метрова област от повърхността. NEAR продължи да изпраща сигнали, което увери екипа, че сондата е кацнала меко. Сондата започна да проучва повърхността със гама лъчевия спектрометър. Чрез него бяха получени данни за химическия състав на материала под и на повърхността.

http://www.seds.org/nineplanets/nineplanets/nineplanets.htm
със съкращения