253 Матилда
253 Матилда е
астероид от основния пояс, а перихелият й
е относително малък (1.94 AU).
орбита:
394 000 000 km от Слънцето (средно)
размер:
59 х 47 km
Матилда е открита през 1885 г. от Йохан
Палиса.
На 27 юни 1997 г. NEAR прелетя в близосто до
Матилда; основната цел на NEAR бе астероида
433 Ерос.
Другите три астероида, посещавани от
космически апарат - 433 Ерос, 243 Ида и 951
Гаспра са астероиди от тип S. Матилда е
първият ни поглед към астероидите от тип
С. Смята се, че астероидите от тип С са
източника на въглеродните хондритни
метеорити.
На Матилда има поне пет кратера, които са
по-големи от 20 km в диаметър (а сме видяли
само малко повече от половината от
повърхността на астероида). Ида и Гаспра
нямат такива кратери. Засега не е ясно как
могат да се направят такива големи
кратери на такова малко тяло.
Плътността на Матилда е само 1.4 g/cm³.
Вероятно астероида е порест и много
прилича на стиропор. Такава структура
може да обясни необичайно големите
кратери.
Албедото е само 4%. Не само това, но и
цветът е равномерен, въпреки дълбоките
кратери. Това сочи, че вътрешността е
хомогенна. Астероидът вероятно е чиста
проба от ранната история на Слънчевата
система.
Друга странност е бавното околоосното
въртене - 14.4 дни. Вероятна причина са
многото големи сблъсъци, които астероида
очевидно е претърпял.
Отворени въпроси
» Дали Матилда е типичен представител
на астероидите тип С?
» Защо Матилда не е била разбита от
тежките сблъсъци?
» Как може да се обясни ниската плътност?