Меркурий

Меркурий е най-близката до Слънцето планета и е осмата по големина. Меркурий е по-малък от Ганимед и Титан, но е по-масивен.

        орбита:             57 910 000 km (0.38 AU) от Слънцето
        диаметър:                                                  4 880 km
        маса:                                                       3.30е23 kg

В римската митология Меркурий е бог на търговията, пътуването и крадците. Гръцкият вариант се нарича Хермес, посланик на боговете. Планетата вероятно е получила името си, защото се движи много бързо по небето.

Меркурий е познат поне от времето на шумерите (3 хил. пр. н. е.). Гърците са му дали две имена: Аполо, заради появяването му като сутрешна звезда и Хемрес, заради появяването му като вечерна звезда. Въпреки че е бил наричан с две имена, гръцките астрономи знаели, че става въпрос за едно и също тяло. Хераклит дори вярвал, че Венера и Меркурий обикалят не около Земята, а около Слънцето.

Меркурий е посещаван само от един космически апарат - Маринър 10. Той прелита три пъти през 1974 и 1975 г. Само 45% от повърхността на планетата е картографирана (и за съжаление тя се намира прекалено близко до Слънцето за да бъде безопасно наблюдавана от телескопа Хъбъл).

Орбитата на Меркурий е силно елиптична; при перихелий планетата е на 46 млн. km, а при афелий е на 70 млн. km. Астрономите от 19 век направили внимателни наблюдения на орбиталните параметри на Меркурий, но не могли да ги обяснят добре с нютоновата небесна механика. Малките разлики между предсказаните и наблюдаваните стойности били дребен, но дразнещ проблем доста десетилетия. Мислело се е, че съществува друга планета (понякога наричана Вулкан), която е отговорна за несъответствията. Чак през 20 век теорията за относителноста на Айнщайн успява точно да предскаже движението на планетата.

До 1962 г. се е смятало че меркурианския ден е равен на меркурианската година, за да може планетата да е обърната към Слънцето винаги с една и съща страна (както Луната към Земята). През 1965 г. , чрез използване на радарни наблюдения, е показано, че това не е вярно. Меркурий се завърта три пъти за 
две свои години.

Температурата на планетата варира от 90 до 700 К. Температурата на Венера е малко по-висока, но е относително постоянна.

По показатели Меркурий много прилича на Луната: повърхността е осеяна с кратери и е много стара; няма тектонични движения. От друга страна Меркурий е много по-плътен от Луната (5.43 g/cm³ срещу 3.34 g/cm³). Меркурий е второто по плътност тяло в Слънчевата система (първото е Земята). Голямата плътност на Земята се дължи на гравитационното свиване. Ако не е било то Меркурий щеше да е по-плътен от Земята. Това показва, че плътното желязно ядро на Меркурий е относително по-голямо от това на Земята и вероятно съставлява по-голямата част от планетата. От това можем да заключим, че Меркурий има относително тънки мантия и кора.

Във вътрешната част на планетата доминира желязното й ядро, чийто радиус е около 1800-1900 km. Силикатната обвивка (аналог на земните мантия и кора) на дебелина е само 500-600 km. Вероятно е поне част от ядрото да е разтопена.

Меркурий има атмосфера състояща се от атоми избити от повърхността на планетата от слънчевия вятър. Тъй като планетата е гореща тези атоми бързо изчезват в космоса.

Повърхността на Меркурий показва много разнообразен релеф - кратери, пропасти, планини и други. Предполага се, че по някаква причина повърхността на планетата се е свила с около 0.1% (или намаление на радиуса на планетата с 1 km). 

Една от най-забележимите меркуриански черти е басейнът Калорис (дясно); той има диаметър около 1300 km и вероятно е бил образуван от сблъсък с огромно тяло в ранната история на Слънчевата система. Вероятно е този удар да е причина за странния терен на обратната на удара страна на планетата (ляво). 

Освен райони осеяни с кратери, на планетата има и равнинни местности. Някои може да се плод на вулканична дейност, а други на материал изхвърлен от сблъсъци.

Повторен анализ на данните, получени от Маринър, показва, че е възможно доскоро на планетата да е имало активна вулканична дейност, но ще трябват още данни за да бъде това потвърдено със сигурност.

Радарни наблюдения на северния полюс на планетата показват, че е възможно наличието на воден лед в сенките на някои кратери.

Меркурий има магнитно поле, но то е много слабо - около 1% от силата на земното.

Меркурий няма известни спътници.

Планетата е често видима с бинокъл или просто око, но винаги е много близко до Слънцето и е много трудно да бъде видяна в сумрачното небе.

Отворени въпроси 

» Плътността на Меркурий (5.43 g/cm³ е почти колкото тази на Земята. Но по почти всички други показатели планетата прилича на Луната. Дали в възможно Меркурий да е изгубил по-леките си скали при отдавнашен катастрофален сблъсък?

» Спектралните изследвания на планетата не показват наличието на желязо на повърхността. Това е странно като се има впредвид голямото желязно ядро.

» Какви процеси са "родили" меркурианските равнини?

 

http://www.seds.org/nineplanets/nineplanets/nineplanets.htm