Изкуството да използваш телескоп

Едно от най-забавните неща, които можете да правите като любител-астроном, е да показвате небесата на другите. Възклицанията, които правят приятелите когато погледнат към Луната или Сатурн, са приятна награда за гордия собственик на телескоп. Естествено трябва да насочите телескопа към възможно най-ефектната гледка на небето. Понякога може да се изкушите да показвате на хората по-типични обекти - призрачни, трудно-видими привидения със неясни каталожни номера, за да им дадете представа от истинска астрономия. Реакциите тогава не са толкова окуражаващи, дори и да кажете, че това, което наблюдават е галактика отдалечена на 40 милиона светлинни години. Истината е, че повечето от хилядите достъпни за наблюдение, с любителски телескоп, обекти не са чак толкова ефектни. Всеки, който си купува телескоп, очаквайки драматични визуални преживявания, е объркал хобито. "Съкровищата", които предлага астрономията са от друг тип. Визуалното наблюдение през нощта обикновено означава търсене на нещо, което адски бледо, дребно, трудно намираемо или и трите заедно. Колкото е по-трудна задачата, толкова е по-сладък успеха. Вълнението е в намирането и виждането от първо лице на "бижута", отдалечени на милиони светлинни години, и в натрупването на умения и знания, като учен-любител. Прекалено много хора си купуват телескоп, мислейки, че той е телевизор и от самосебе си ще показва вълнуващи картини. Всъщност телескопа много прилича на пиано, което връща точно толкова, колкото му давате. Да се научиш да ползваш телескоп обаче е доста по-лесно отколкото усвояването на музикален инструмент. Ако сте сравнително упорити и внимателни, и ако сте готови да приложите техниките описани тук скоро ще можете да овладеете небесата. 

Опознайте оборудването си
Естествено е да изпробвате телескопа си през деня. Тогава можете да се запознаете с движението, насочването, фокусирането, различните окуляри и увеличения.

Търсачът
Повечето телескопи се продават със търсач, монтиран на тубуса (тръбата на телескопа). Трябва ви търсач, защото телескопът има много малко зрително поле. Поради това е много трудно да кажете къде точно е насочен телескопа само като го гледате. Колкото по-голямо е увеличението, толкова по-малко е зрителното поле. Вземете едно малко хапченце, вдигнете го към звездите - при 50 пъти увеличение телескопът показва част от небето, голяма колкото хапчето. Търсач с увеличение 8 пъти показва част от небето с размерите на топка за голф. Това е достатъчно за да можете да се прицелите в нещо, което виждате с просто око. Веднъж като е в зрителното поле на търсача остава само да центрирате обекта, който трябва вече да е в зрителното поле на телескопа. Първите неща, което ще трябвате да настроите, са винтовете на търсача, за да бъде той успореден на телескопа. През деня насочете телескопа към нещо, което е поне на няколко стотин метра, използвайки възможно най-малко увеличение. Върхът на отдалечено дърво е идеален. Центрирайте го като гледате през телескопа. Сега погледнете през търсача. Виждате ли върха на дървото? В центъра на зрителното поле ли е? Настройте винтовете докато мерникът е върху "мишената". Погледнете през телескопа за да проверите да не би случайно да се е преместил. Тогава пробвайте по-голямо увеличение и повторете процеса, докато получите перфектно прицелване. Следващото нещо, на което трябва да обърнем внимание е монтировката на телескопа. Монтировките биват два основни вида - екваториална и алтазимутална. Екваториалната позволява на телескопа да се върти само по посака на небесните север-юг и изток- запад. Алтазимуталната са движи нагоре-надолу (височина) и наляво-надясно (азимут). Алтазимуталната монтировка поне е доста опростена. Екваториалната е многократно по-полезна, но изисква време за да се научите да работите с нея.

Изкуството на наблюдението
Предизвикателството на астрономията е, че трябва да наблюдаваме всичко от много далече. Когато се опитвате да видите нещо по-добре, на Земята, инстинктивно се приближавате. Но когато става въпрос за отдалечени звезди и галактики, сме закотвени тук, на Земята. Така че от зората на телескопичната астрономия изкуството да наблюдаваш е изкуството да използваш очите си до краен предел.

Съвети за наблюдение
Когато гледате през телескоп фокусирайте и рефокусирайте много внимателно. Добрия набюдател винаги си играе с фокуса, опитвайки се да направи изображението малко по-остро. Много хора предпочитат да държат и двете си очи отворени, защото мижането уморява работещото око. Можете да покриете свободното си око с ръка. Не очаквайте да видите всичко, което един астрономически обект предлага, веднага. Първия поглед винаги показва по-малко отколкото по-подробното разглеждане. Това важи както за неясните галактики, които едва се различават от тъмнината, така и за подробности по повърхността на Луната или някоя планета, където светлината може да е ослепително ярка. Една от причините за това е нестабилността на земната атмосфера. Небесните обекти постоянно блещукат и се размътват при наблюдение с високо увеличение. Това се дължи на слаби, но винаги налични топлинни вълни във въздуха около нас. Атмосферните условия варират от вечер на вечер, дори от минута на минута, така че бъдете търпеливи и изчаквайте ясните моменти за постигане на максимални резултати. Друга причина за това, че трябва време за да виждаме повече подробности не е свързана с атмосферата, а с очите и съзнанието. Изстискването на всичко от отдалечените гледки изисква овладяване на нови умения. Ще откриете, че образът на труден обект се изгражда доста бавно. Отначало една подробност се вижда и си мислите, че няма нищо повече, но след няколко минути можете да видите още нещо, после друго и т.н. Марс е класичиски пример за това. За начинаещ, който поглежда за пръв път през телескоп Марс представлява най-разочароващия обект на небето. Той е една дребна, безлична, оранжева, неясна топка. Начинаещия се отдръпва за да може опитния да погледне. "Ето я северната полярна шапка, има облак в западната част...". Начинаещия поглежда отново - отново неясна топка. Е може би има нещо по-светло на северния край и неясността не е напълно оранжева, но това рядко са неща, които се забелязват. Отличен начин да се научите да виждате по-добре е да правите скици. Не е нужно те да са произведение на изкуството. Смисълът е просто да скицирате в дневника си неща, които сте видели, вместо да ги описвате с думи. Небесните обекти не изискват талант или нещо подобно за да бъдат изобразени. За да се упражните опитайте се да нарисувате Луната, като я наблюдавате с просто око. Ако имате относително остро или добре коригирано зрение Луната ще ви покаже много повече детайли, дори без оптическа помощ, отколкото всяка планета, погледната през телескоп. Направете полукръг с диаметър около 10 cm, използвайки нещо кръгло за макет. Нарисувайте терминатора точно, както го виждате на Луната. Внимателно прибавете основните тъмни райони, използвайки молив. После се огледайте за по-дребни подробности.

Малките удобства на живота
Естествено такава концентрация е невъзможна при наличието на дори и най-малкия дискомфорт. Ще ви трябва маса подръка за да държите карти, фенерче, окуляри, бележник, молив и други полезни приспособления. Перфектното решение за мен беше евтина и лека маса за игра на карти със сгъваеми метални крака. Тя е голяма, лека и лесна за употреба и съхранение. Купих я за 4 долара от магазин за стоки втора употреба преди 20 години. Въобще всяко нещо, което прави наблюденията ви по-лесни, по-отпускащи, по-приятни си струва.

 Alan MacRobert
http://www.skypub.com
със съкращения