Тийнейджър от 50-те демонстрира 60-mm
рефрактор - класически скапан телескоп,
доста подобен на тези, които се продават
сега като "Професионален 250х модел".
За съжаление такива твърдения продават
телескопи и то обикновено на начинаещи и
на родители или съпрузи с добри намерения.
Не са ли тези инструменти повече от нищо?
По-добре похарчете парите си за качествен
7х50 или 10х50 бинокъл и звездни карти и си
отделете време за да научите небето.
Въпреки това, обаче, много от
навлизащите в хобито не могат да си
позволят лукса да притежават няколко
телескопа. Изправени пред задачата да
изберат “най-добрия” от стотиците
възможни, купувачите често стигат до
безкрайно обмисляне. Ед Тинг – автор на
отличния сайт www.scopereviews.com
описва този
синдром като парализиране-от-анализиране.
Той твърди, че ако всеки ден прекарвате
повече от час в разглеждане на каталози
на телескопи, то вероятно сте от
засегнатите. Просто си харесайте някой
препоръчан телескоп и си го купете. Ще се
забавлявате с него и ще откриете накъде
искате да се насочите: може би по-голям
телескоп за наблюдения на незвездни
обекти, свръхостър телескоп за
планетарни наблюдения или пък телескоп
за астрофотография – възможностите са
много.
Добре е да направите решението
си не на база “рефрактор срещу рефлектор”
или “алт-азимутален срещу екваториален”.
Други са факторите, които са важни за
приятните нощи под звездите. Четете
надолу и ще разберете за какво става дума.
Телескопите могат да се разделят на две
основни групи: тези, които ползват
огледала за да събират светлина (рефлектори,
ляво) и тези, които използват лещи за
същата цел (рефрактори, дясно)
Измамата
с увеличението
Първо трябва да се спомене една характеристика на телескопите, която можете напълно да пренебрегнете: колко увеличава телескопа. Увеличението е понятие лишено от смисъл. Със съответния окуляр всеки телескоп може да постигне увеличение от порядъка на стотици пъти. Въпросът обаче е следният: Как ще изглежда образа, да кажем, при 450х? Най-вероятно блед и размазан. Защо? Има две причини:
- светлината не достига
Телескопът
просто не събира достатъчно светлина за
да може изображението да бъде увеличено
толкова много. Когато образа се уголеми,
светлината се разпределя на по-голяма
площ и става прекалено слаба за да е
използваема. С други думи това е над
възможностите на телескопа.
Колко може да увеличи даден
телескоп? Максималната стойност е около 50
пъти апертурата в инчове или два пъти
апертурата в милиметри. Например
максималното използваемо увеличение за 60
mm
телескоп е само 120х. Твърденията, че този
телескоп може да стигне до 400х са
подвеждащи и целят да подмамят
незапознатия купувач.
- активната атмосфера
Земната
атмосфера постоянно е в движение, а това
влошава качеството на гледката през
телескопа. Някои нощи са по лоши от други.
При слабо увеличение ефекта може да е
незабележим, но при силно увеличение
атмосферната турбуленция може да замъгли
изображението.
Повечето любители стигат до
заключенито че увеличение около 300х е
практическия таван дори за големи
телескопи. Хората не строят гигантски
инструменти за да постигнат големи
увеличения, а за да получат по-ярки и
остри образи, и за да виждат по-бледи
обекти.
Правило номер 1 при
закупуването на телескоп: Избягвайте
всеки телескоп, продаван на база
увеличението си (“Мощен 450х модел”) или
любителски телескоп, обещаващ увеличения
над 300 пъти. Продават се телескопи, които
"достигат" 675х !!! Всеки един от
горепосочените случаи е сигурен знак за
телескоп, който е играчка
под
прикритие
Пазете
се от апертурната треска
Най-важната характеристика на телескопа е неговата апертура. Когато любителите говорят за 90-милиметров или 8-инчов телескоп (в хобито се използват и имперски и метрични единици), те имат в предвид диаметъра на лещата или огледалото на инструмента.
70-mm телескоп, като този Меаде ЕТХ-70АТ, е възможно най-малкия, който начинаещите трябва да имат наум
Митът за увеличението е
разобличен и вече разбирате, че ви трябва
възможно най-големия телескоп, който
можете да си позволите. Дали това е
правилно? Ако не сте внимателни можете да
се разболеете от апертурна треска.
Първият
симптом е все по-дълго и по-дълго
разглеждане на рекламите в астро-списанията.
После започвате да си представяте как би
изглеждало едикаквоси, погледнато през “Колосалния
Супер Телескоп”.
Чувствайте се предупредени
обаче. Големите телескопи не се харесват
на известна част от любителите, а
причините са няколко:
- портативност
Факт, който често е пренебрегван е, че големите телескопи не се побират в малки коли. Изнанадващ е броя на любителите-астрономи, които си купуват огромен инструмент без да се замислят как ще го транспортират или носят. Всеки инструмент, който не можете да изнесете навън на една или най-много две части, най-вероятно няма да бъде използван след като премине еуфорията.
- вибрациите
Друг проблем с големите телескопи са вибрациите. Голям телескоп, прикачен към малка монтировка може и да е портативен, но изображенията ще затрептяват всеки път когато го докоснете с ръка или пък когато задуха дори слаб ветрец. Такъв инструмент просто не се ползва с удоволствие. Въпреки всичко обаче, монтировка, която е достатъчно стабилна за да поддържа телескопа може да се окаже прекалено тежка и тромава. Ако се ориентирате към по-малка апертура ще можете да имате стабилно монтиран телескоп, който е и портативен. Правило номер 2: Добрата монтировка е не по-малко важна от добрата оптика.
- цената
Големите
телескопи могат да са скъпи. Ако изгубите
интерес към астрономията ще имате
значителна инвестиция в телескоп, който
може и да се окаже труден за продаване. Да
загубите интерес?! Според вас никога.
Много хора се отказват. Сред причините
често са големи телескопи, които се
сглабят и използват трудно. От друга
страна поне същата бройка любители се
отказват, защото са останали
разочаровани от закупения малък телескоп.
Какво да ви посъветвам?
Начинаещите трябва да устоят на
изкушението и да не си купуват телескопи,
по-големи от 8 инча. Правило номер 3: Най-добрият
телескоп е този, който бихте ползвали най-често.
Малък, добре изработен инструмент, който
е удобен за употреба ще ви радва цял живот.
Правилния
телескоп за мястото, от което се
наблюдава
Когато
си избирате телескоп трябва винаги да
имате в предвид мястото, където той най-често
ще бъде използван. Можете ли да
наблюдавате от дома си? Ако да, небето
тъмно ли е или е силно светлинно
замърсено? Има ли дървета, постройки или
ярки светлини, които да ограничават
гледките? На какво разстояние ще се
пренася телескопа?
Ако сте “урочасани” със силно
светлинно замъсяване за предпочитане са
телескопи в диапазона f/6
до f/15.
По принцип
тези инструменти често са оптически по-качествени
от повечето ултрабързи f/4-f/5
системи, като в същото време постигат по-голямо
увеличение с дадени окуляри. Двете
характеристики са важни за по-добри
изображения на Луната и планетите, които
обиновено са най-добрите мишени за
светлинно замърсени области.
Ако вероятноста да използвате
телескопа си от вкъщи е малка то изборът
ви трябва да се базира на портативност и
лесно транспортиране. 4-5-инчов Максутов-Касегрен,
5-8-инчов Шмид-Касегрен, 6-инчов рефлектор
или 3-4-инчов рефрактор на екваториална
монтировка вероятно ще бъдат използвани
доста по-често отколкото по-едрогабаритни
инструменти.
Правило номер 4: Телескопи, при
които натоварването в кола или
сглобяването отнемат повече от 10-15 минути
започват да се използват все по-рядко
след като сте ги притежавали около година.
Вместо да се наслаждавате на телескопа ще
се чувствате виновни, че не го ползвате, а
след година или две вероятно ще го
продадете.
Но ако сте от хората, които
живеят под тъмни небеса и можете да
съхранявате голям телескоп сглобен, то
при всички положения се насочете към
голям рефлектор – може би 10-15-инчов
добсън или 10-12-инчов Шмид-Касегрен. Дори
късофокусни рефрактори като ЕТХ-АТ на
Меаде, които не са много практични за
градски условия, се представят доста
успешно под тъмно небе, където могат да
покажат панорамни гледки на звездните
полета.
Ще се събере ли опакования телескоп в
семейната кола? Това 10-инчово Меаде е
точно на
ръба! Помислете само дали няма да е трудно
да го сглобите насред някоя нива през
ноща?
Фотографска
треска
Често
срещано сред начинаещите е следното,
понякога трудно-осъществимо желание:
Искам да правя снимки през телескопа си.
Обикновено това значи дълги експозиции
на мъглявини и галактики с цел получаване
на детайлни и цветни снимки. Тази особено
трудна част от астрофотографията изисква
инвестиция от порядъка на поне 3000$ само за
телескоп и висококачествена монтировка
без да смятаме цената на допълнителните
специализирани аксесоари.
Много видове астрофотографии
могат да се направят лесно и евтино, но
детайлните снимки на мъглявини и
галактики не са сред тях.
Колкото
и примамващи да изглеждат снимките в
астро-списанията и книгите стигаме до
правило номер 5: Начинаещите следва да
игнорират изискванията за
астрофотография когато си избират
телескоп. Купете си телескоп, с който е
удоволствие да изследвате визуално
небето.
Terence Dickinson & Alan Dyer
THE BACKYARD ASTRONOMER'S GUIDE 35-37 стр.
Firefly Books, 2002