Окуляри

В днешни дни много производители предлагат поне един сносен окуляр с телескопите, които предлагат. Окулярите, които виждате са добри. За съжаление някои телескопи все още се окоплектоват със същите некачествени окуляри, които "тормозят" телескопите за начинаещи от край време.

Фокусно разстояние 

Както и лещите и огледалата така и окулярите имат фокусно разстояние. То се измерва в милиметри и е отбелязано някъде в горния край на окуляра. Дългофокусен (28-55 mm) дава ниско увеличение и показва по-голяма част от небето. Среднофокусен окуляр (13-26 mm) дава средно увеличение и показва по-малка част от небето. Късофокусен окуляр (3-12 mm) дава високо увеличение и показва съвсем малка част от небето.

Окулярите идват в най-различни фокусни разстояния. Колкото е по-малко фокусното разстояние, толкова е по-голямо увеличението, което окуляра предлага със съответния телескоп.

    Колкото и да е изкусително, не е необходимо да съберете всички окуляри от дадена серия – от най-късофокусния до най дългофокусния. Като за начало три (по един от всяка група) ще дадат достатъчен набор увеличения за наблюдения на повечето астрономически мишени - от големите и бледи мъглявини до малките и ярки планети. 

Увеличение

За да определите увеличението на даден окуляр трябва да разделите фокусното разстояние на телескопа (в mm) на фокусното разстояние на окуляра. За пример можем да вземем 8-инчов Шмид-Касегрен с фокусно разстояние 2000 mm:

40 mm окуляр дава 2000/40 = 50х (ниско увеличение)
20 mm окуляр дава 2000/20 = 100х (средно увеличение)
10 mm окуляр дава 2000/10 = 200х (високо увеличение)

Същите три окуляра при телескоп с фокусно разстояние 1000 mm ще дават увеличения съответно 25х, 50х и 100х. Както виждате увеличението зависи не само от фокусното разстояние на окуляра, а и от телескопа, на който той се използва. Това е причината астрономическите окуляри да не са маркирани с увеличение. 

Зрително поле 

Каква част от небето се вижда през окуляра зависи от увеличението, което той дава и от видимото му зрително поле. Видимото зрително поле зависи от оптичната схема на окуляра. Ако обърнете окуляра към светлина и погледнете към него ще видите кръг от светлина. Видимият диаметър на този кръг (в градуси) е видимото зрително поле на окуляра, стойност, която обикновено се дава от производителя.
    Често използвани окуляри като Ортоскопик и Пльозл имат видими зрителни полета между 45 и 55 градуса. Широкоъгълните окуляри имат полета от порядъка на 60-70 градуса. Ултраширокоъгълните окуляри като Меаде Ултра Уайдс и Теле Вю Наглер имат полета в диапазона 82-84 градуса.
    За да намерите истинското зрително поле (това е каква част от небето виждате), което дава един окуляр при използването му с вашия телескоп трябва да разделите видимото зрително поле на окуляра на увеличението, което той дава със съответния телескоп. За пример ще вземем 20 mm Пльозл с 50 градуса зрително поле. При използването му с 8-инчов f/10 Шмид-Касегрен телескоп той ще дава 100х увеличение. При това увеличение истинското зрително поле ще е около половин градус (50/100 = 0.5) – точно колкото да се побере диска на Луната. Типичен 20 mm широкоъгълен окуляр (с видимо зрително поле 65 градуса) дава същото увеличение, но показва по-голяма част от небето – около 0.65 градуса, което позволява да се види диска на Луната и черното небе около него.
    Тъй като показват по-голяма част от небето, широкоъгълните окуляри обикновено са предпочитани за наблюдение на незвездните обекти. Обаче има едно “но”. Поради наличието на оптична аберация, наречена астигматизъм, звездите към края на полето на широкоъгълните окуляри може да са трансформирани в линии или във V-образни петна. Страничният цвят също вреди и заедно с астигматизма превръща звездите в жълто-сини дъги. Най-добрите (и съответно най-скъпите) широкоъгълни окуляри минимизират тези аберации, но няма окуляр, който да ги елиминира напълно.
    Въпреки че широките полета показват вълнуващи панорамни гледки на Луната, те не са необходими за планетарни наблюдения. За да изглеждат добре планетите, образа трябва да е контрастен и да липсват паразитни отражения, характеристики, на които някои многоелементни широкоъгълни окуляри не отговарят. 

Размер 

Лещите, които съставят окуляра са монтирани в цилиндър, който се вкарва във фокусирващото устройство (окулярен възел) или в диагонала на телескопа. Окулярите идват в три стандартни размера – 0.965, 1.25 и 2 инча. 1.25 инча е най-често използвания формат окуляр. Само най-евтините телескопи ползват 0.965-инчовия формат. Повечето от тези окуляри са крайно некачествени, а пък и изборът не е голям. Наличието на такива окуляри в комплекта аксесоари към някой телескоп говори за некачествен инструмент.

Има три размера окуляри - 2 инча, 1.25 инча и 0.965 инча. В днешно време всички сериозни телескопи ползват поне 1.25-инчови окуляри. Най-малките окуляри (0.965 инча) идват само с най-евтините телескопи и по правило трябва да се избягват. Двуинчовите окуляри могат да се използват на телескопи, оборудвани с двуинчово фокусирващо устройство и обикновено фокусното им разстояние варира от 22 до 55 mm.

    За да се постигнат широки полета и дълго фокусно разстояние се налага да се разшири цилиндъра на окуляра. Така се ражда 2-инчовия окуляр. Да вземем следния пример: с 8-инчов Шмид-Касегрен 55 mm Пльозл или 40 mm Кьоних (и двата в 2-инчов формат) дават истинско зрително поле от порядъка на 1.3 градуса. С 1.25-инчов окуляр максималното възможно поле ще бъде около 0.8 градуса. Много от качествените телескопи са оборудвани с фокусировъчни устройства в 2-инчов формат. Преходници позволяват използването и на 1.25-инчови окуляри.

Очно разстояние

Разстоянието, на което трябва да бъде окото от окуляра за да се вижда цялото поле се нарича очно разстояние. То зависи от оптичната схема на окуляра. При повечето окуляри колкото по-високо е увеличението, толкова по-малко е очното разстояние (затова късофокусните окуляри не са много удобни за употреба). Повечето окуляри тип Пльозл имат очно разстояние от около 70% от фокусното си разстояние. Типичен 17 mm Пльозл има очно разстояние около 13 mm – окуляр удобен за ползване. Окуляри с фокусно разстояние 4-6 mm, обаче, имат очно разстояние само няколко милиметра. За да видите цялото поле почти трябва да докосвате окуляра с окото си.

Окулярите, които са проектирани да имат голямо очно разстояние като Орион Лантанум (на снимката), Пентакс XL, Теле Вю Радиан или Виксен LV са идеални за хора, които трябва да носят очила по време на наблюдение. 

    По-голямото очно разстояние обикновено е желателно, но някои окуляри в диапазона 30-55 mm имат толкова голямо очно разстояние (повече от 20 mm), че точното позициониране на окото над окуляра става трудно.
    Въпреки че голямото очно разстояние позволява на наблюдателя да носи очила, само хората със значителен астигматизъм трябва да ги носят по време на наблюдение. Бързо префокусиране и телескопа ще компенсира късо- или далекогледството. Наблюдатели, които трябва да носят очила или просто предпочитат да не ги свалят трябва да се ориентират към окуляри с очно разстояние не по-малко от 15 mm. Ако стойността е по-малка носещите очила няма да могат да виждат цялото поле. 

Просветляване (антирефлексни покрития) 

Както и обективите на фотоапаратите, така и всички съвременни окуляри са просветлени за да се повиши светлинната им пропускливост и за да се намалят отраженията. Минималното покритие е слой магнезиев флуорид върху двете външни повърхности на окуляра, който придава синкав отенък. Качествените окуляри са многослойно просветлени – сложен процес, при който върху оптичните повърхности се нанасят няколко слоя просветляващо вещество. При окулярите, които са напълно многослойно просветлени, върху всяка въздух-стъкло повърхност са нанесени множество просветляващи слоеве – скъпа процедура, запазена само за по-скъпите окуляри.

Пълното многослойно просветляване (fully multicoated) е критично важно за окулярите с повече от 5 елемента и изглежда зеленикаво или лилавеещо.

Парфокалност 

Различни оптични схеми при окулярите