филтърът
значително подобрява гледката, но често
ефектът е доловим
само за тренираното око.Има три основни типа филтри за любителска астрономия: слънчеви; лунни и планетарни; мъглявинни. Целта на всички филтри е една и съща: намаляване на количеството светлина, достигащо окото. Като имаме в предвид, че целта на телескопа е да събира повече светлина, това може да звучи странно.
Разбираемо е защо е необходим филтър за наблюдения на Слънцето. Но за планетите? Погледнати през голям телескоп планетите Юпитер, Венера, а понякога и Марс са прекалено ярки; чрез филтър се намалява блясъка без да се намалява остротата на изображението. Основната цел на филтъра, обаче, е да подобри контраста между области от наблюдаваната планета, които са с различни цветове.
От друга страна наблюденията на незвездните обекти са под наслова “Нека бъде светлина”. Как тогава помагат филтрите? Светлината от незвездните обекти обикновено е съпроводена от странична светлина от светлинно замърсяване и небесно сияние. Мъглявинните филтри блокират нежеланите дължини от светлината на вълната и пропускат тези, които са от незвездните обекти.
Характеристики
на филтрите
Повечето
филтри се навиват в основата на окулярите
и идват в съответните размери – 0.965-, 1.25- и
2-инчови. Много от съвременните филтри са
просветлени със същите антирефлексни
покрития, които се използват при
фотообективите и другите оптични уреди. С
изключение на Върнанскоуп Брандън
моделите, всички окуляри имат стандартна
филтърна резба, така че всяка марка
филтри може да се използва с всяка марка
окуляри. С Брандън окулярите могат да се
използват само Върнанскоуп или Куестар
филтри. Някои
филтри имат резби и от двете страни, което
позволява съединяването на два (и повече)
филтъра. Имайте в предвид, че
комбинирането на два филтъра обикновено
не води до резултати, по-добри от тези,
получени при ползването само на един
филтър.
Слънчеви
филтри
Добрият
слънчев филтър е този, която се поставя в
предната част на телескопа (и стои
стабилно там!!!), където може безопасно да
се намали интензитета на слънчевата
светлина, преди тя да навлезе в телескопа.
Най-трайните слънчеви филтри са
направени от оптично стъкло, върху което
е нанесена хром-никелова сплав. Цената им
варира от около 50$ за 60 mm
рефрактор до 150+$ за 12-инчов Шмид-Касегрен.
Метализираното фолио Милар е
алтернатива на стъклените филтри.
Различни производители предлагат готови
филтри, а и вие можете да си изработите
сами ако разполагате с филтърния
материал, който често се продава от добре
заредените дилъри на телескопи и
аксесоари. Филтрите от Милар са равни или
изпреварват стъклените по оптично
качество. Това особено важи за слънчевото
фолио на Баадер. Както вероятно вече
предполагате, ще се наложи да се бръкнете
бая за филтър направен от матриала на
Баадер.
Някои филтри от Милар дават
синкав отенък на Слънцето, но това е
поправимо с филтър 23A,
който обикновено се използва за
наблюдения на Марс и който абсорбира
синьото и придава на слънчевия диск по-естествен
жълт цвят. Повечето метализирани
стъклени филтри не променят цвета на
Слънцето.
Едно предупреждение: Не всеки
вид Милар е подходящ. Не ходете до
близката железария да си купувате листи
Милар за домашно-изработени филтри. По-голямата
част от Милар фолиото, предназначено за
прозорците на коли не дава нужната защита.
Този тип фолио не е достатъчно плътно за
да блокира вредната инфрачервена и
ултравиолетова светлина. Използвайте
само филтри, които са предназначени за
астрономически цели. С тях можете да
наблюдавате слънчевите петна в пълна
безопасност.
Всички описани досега слънчеви
филтри показват Слънцето в бяла светлина;
т.е. те намаляват количеството светлина
по цялата дължина на спектъра. Един вид
специализирани филтри действат малко по
различно. Те елиминират цялата слънчева
светлина с изключение на една определена
дължина, която се излъчва от водородните
атоми – 656 нанометра. Когато Слънцето се
наблюдава в светлината на водородните
атоми се виждат иначе невидими “бижута”
като протуберанси
и други
подобни явления. Протуберансите
обикновено се виждат само по време на
пълно слънчево затъмнение. С водород-алфа
филтър те са видими през всеки безоблачен
ден.
Водород-алфа филтрите добавят
ново измерение към астрономията като
хоби, но са скъпи – между 700 и 10000$, в
зависимост от размера им и дължините,
които пропускат.
Коронадо и
Дейстар са основните производители. Най-разпространените
размери са между 40 и 90 mm
и действат най-добре когато се поставят
на рефрактори в същия диапазон. Тъй като
условията за наблюдения през деня са по-лоши
отколкото тези през нощта, филтри с
размери над 90 mm
не предлагат особено предимство. Важно е
да се отбележи, че водород-алфа филтрите
са по чупливи от типичните
астрономически аксесоари. Винаги ги
транспортирайте с повишено внимание.
Планетарни
филтри
Начинаещите
се увличат по планетарните филтри, защото
те са евтини (около 15$ всеки) и идват във
всеки цвят на дъгата. Планетарните филтри
се бележат със същите номера, които се
използват и при фотографските филтри. 80А
син филтър за планетарни наблюдения е
същия като фотографкия 80А. Както и с
окулярите, така и с филтрите съществува
изкушението да съберете всички налични.
Обаче просто не са ви необходими.
От всички налични нюанси най-използваниете
са 12 жълт, 23А светло червен (за
подобряване на контраста между светлите
и тъмни области на Марс), 56 светло зелен (за
подобряване на черти от повърхноста на
Юпитер – голямото петно и облачните
ленти) и 80А (за редките търсения на едва
забележими черти в облачната обвивка на
Венера). Това
е основния комплект за планетарни
наблюдения. 8 светло жълт може да се
замени с 12, а 21 оранжев и 25 тъмно червен
с 23А светло
червен.
Във всички случаи подобрението,
предлагано от планетарните филтри е едва
доловимо – често остава незабелязано от
начинаещите. Знанието за какво да се
гледа е ключа. Друг тип планетарни филтри
намаляват хроматичната аберация при
рефракторите като елиминират определени
дължини от вълната.
Лунни
филтри
И
Луната понякога може да е твърде ярка,
особено гледана с големи телескопи. Жълт
или неутрален филтър (около 15$) могат да
намалят блясъка и да облекчат
натоварването на окото. При рефрактори,
използването на 8 светло жълт или на 11
жълто-зелен филтър помагат за намаляване
на хроматичната аберация – синкав ореол,
който е най-забележим при наблюденията на
Луната, Юпитер и Венера и който е присъщ
на всички рефрактори, с изключение на най-добрите
модели.
Поляризационните
филтри също са полезни при наблюдения на
Луната. Способността им да блокират
светлинни вълни,
които са
ориентирани в определена посока ги прави
добри за слънчеви очила, но приложението
им в астрономията е по-скоро ограничено.
Тези филтри се използват основно за
наблюдения на Луната по време на първата
или последната четвърт през деня или при
здрачаване. Светлината е най-поляризирана
в областта от небето, намираща се на 90
градуса от Слънцето и в която се намира
Луната по време на първа и последна
четвърт. С поляризиращ филтър небето
потъмнява като по този начин се подсилва
контраста на Луната през деня.
Някои производители предлагат двойни
поляризационни филтри, които съдържат
два филтъра, които се въртят един спрямо
друг,
създавайки неутрален филтър с
променлива пропускливост.
Мъглявинни
филтри
Мъглявинните филтри с право са смятани за един от значителените пробиви в оборудването, използвано от любителите астрономи. Тъй като не са просто оцветено стъкло, подобно на лунните и планетарните филтри, те са и по-скъпи. Цените започват от около 60$ и достигат 200$ за моделите, които са за 2-инчови окуляри.
При навлизането им в любителската
астрономия в средата на 70-те мъглявиннте
филтри са смятани по-скоро за
джунджурийки. Сега те са важен аксесоар
за любителите на незвездните обекти.
Тези високотехнологични
филтри се основават на факта, че
мъглявините излъчват светлина само в
определени дължини, за разлика от
звездите, които излъчват в по-широк
спектър. Светлината на мъглявините е
основно от атомите на кислорода и
водорода. Тези газове, както и газовете в
уличните лампи, имат точно определни
емисионни линии.
Уличните лампи, съдържащи
живачни пари и натрий, са най-големия
източник на светлинно замърсяване. Те
излъчват основно в жълтия и синия край на
спектъра. Тъй като мъглявините излъчват
най-вече в червения и зеления край на
спектъра, светлината от лампите може да
се блокира без това да повлияе на
светлината от мъглявините. Точно това
правят мъглявинните филтри.
Три вида незвездни обекти
извличат полза от мъглявинен филтър:
дифузни емисионни мъглявини, планетарни
мъглявини и остатъци от свръхнова. Всички
те излъчват определен тип светлина. Някои
мъглявини (тези, които изглеждат сини на
снимките с дълга експозиция) светят с
отразена звездна светлина и следователно
ползването на мъглявинен филтър няма да
доведе до по-добри резултати. Също така
тези филтри не помагат при наблюденията
на галактики и звездни купове. Филтрите
просто ще направят тези обекти и небето
по-тъмни.
Мъглявинните филтри могат да
превърнат една лоша, светлинно-замърсена
местност в относително добро място за
наблюдения (поне по отношение на
мъглявините). Добра за наблюдения
местност, обаче, ще бъде превърната в
прекрасна. Противно на това, което
повечето хора смятат, мъглявинните
филтри не са само за хората, живеещи в
големите градове. Някои от собствениците
на телескопи не биха си купили такъв
филтър именно заради този мит. Приемете
този съвет: Не отлагайте, а веднага си
вземете мъглявинен филтър. Ефектът от
тези филтри е дори по-значителен когато
се ползват под тъмно небе, защото винаги
ще има известно небесно сияние, което
филтърът ще може да намали.
Видове
мъглявинни филтри
Най-важната
спецификация на мъглявинните филтри е
пропускания диапазон. Всички пропускат
синьо-зелената област от спектъра и
червените дължини. Някои видове филтри
пропускат широка част от важната зелена
област (човешкото око е най-чувствително
към зеленото, а голяма част от
мъглявините имат силни зелени емисионни
линии). Тези широкоивични филтри са
проектирани за известно намаляване на
светлинното замърсяване при наблюдения
на всички видове незвездни обекти. Такива
филтри са Лумикон Дийпскай, Орион
Скайглоу и Таузънд Оукс LP-1.
При
друг тип филтри пропускания диапазон е
много по-тесен и блокира нежеланата
светлина по-ефективно като по-този начин
подобрява контраста още повече, но само
при емисионните мъглявини. Другите
незвездни обекти просто потъмняват.
Такива филтри са Лумикон UHC,
Орион Ултраблок и Таузънд Оукс LP-2.
Съществуват и “линейни”
филтри (кислород III
(О III)
и водород-бета),
чиито свръх-тесни диапазони са настроени
за специфичните дължини на вълната, които
излъчват определени обекти. O
III
филтрите са отличен избор, но водород-бета
филтрите подобряват толкова малко обекти
(най-вече мъглявината Конска глава), че
едва ли бихте ги използвали често.
Най-използвани са
тесноивичните филтри и O
III
филтрите.
Широкоивичните филтри често
подобряват нещата едва доловимо. Ако
трябва да си изберете само един филтър си
вземете от тесноивичните. При
тестове, дори 80 mm
f/12
рефрактор
разкрива мъглявините Орион и Свеверна
Америка доста по-ясно когато се ползва
точно такъв филтър. Ако се запалите по
мъглявините, по-късно можете да добавите
О III
филтър, но имайте в предвид, че когато се
използва на бавни (f/10-f/15)
телескопи
небето става толкова тъмно, че много хора
се затрудняват да видят зрителното поле.
Въпреки че 200$ за филтър
изглежда като неоправдана инвестиция,
подобрението, което
качествения
филтър дава при наблюденията на
определени незвездни обекти, е
почти
като удвояване на апертурата на
телескопа ви. Погледнете мъглявината Veil
със
и без филтър
и
ще се убедите в ефективността на филтъра.
Terence Dickinson & Alan Dyer
THE BACKYARD ASTRONOMER'S GUIDE 82-85 & 178-179 стр.
Firefly Books, 2002