Ръководство за
"новобранци"
- Решил си да си купиш телескоп - поздравления! Астрономията може да бъде хоби за цял живот стига да
имаш подходящо оборудване. Но какво да купиш и какво да направиш за да не се озовеш накрая в стая като горната? Сега изборът е по-голям от всякога. Тази статия ще се опита да даде обяснения за огромното разнообразие от телескопи.
Готов ли си? Добре. Да започнем. Преди всичко ще дам няколко съвета:
1) Научи се да разпознаваш няколко съзвездия и една, две планети. Ако не можеш сам да намериш М42
(мъглявината в съзвездието Орион), как очакваш, че ще можеш да насочиш телескоп (който има много
по-тясно зрително поле).
2) Абонирай се за вестник и/или списание. За България единствените такива май са вестник "Телескоп" и
списание "Андромеда". Все пак ако знаеш английски и имаш възможността абонирай се за за едно
или повече от четирите:
"Sky and Telescope", "Astronomy", "Nightsky" или
"Astronomy Now". Все още не си купувай нищо.
3) Ако има астрономически клуб в твоя град може да се присъединиш към него или просто да ходиш на
сбирките, които правят. Нищо не може да замени практическата работа с астрономическо оборудване. Може
да откриеш например, че харесваш портативността на Шмид-Касегрен телескопите, или че ти харесва гледката през хубав рефрактор, или че големия Добсън, който си видял в някой каталог е много удобен за
употреба. Няма нищо по-добро от практиката - тя ще
ви научи на много неща!
Първият ти телескоп може въобще да не е телескоп, а бинокъл. Може би имаш някъде във вас. Опитните
астрономи държат един бинокъл под ръка за бързи погледи или раглеждане на небето преди да използват
телескопите си. Препоръчвам да си вземеш 7х50 или поне 7х35. Първото число "7" е увеличението, а
второто "50" е апертурата (диаметърът) на основните лещи в mm. Вземи си най-големите лещи, които
можеш да държиш стабилно.
Много астрономи предпочитат 10х50. Ако искаш такъв първо се увери, че можеш да го държиш стабилно при
това увеличение. Изглежда, че напоследък повечето хора се спират на 10х50, но аз все пак предпочитам
традиционните 7х50.
Завършвайки темата за биноклите искам да кажа, че сега има нови, "гигантски" бинокли, които могат да
дадат зашеметяваща гледка, ако знаеш как да ги използваш. Ако някой ти предложи един поглед на всяка
цена приеми, но все още не си купувай. По-късно ще знаеш дали ти трябва.
Добре, биноклите не са така вълнуващи, като телескопите. Преди да оставим темата ще добавя няколко
съвета:
1) Евтиният бинокъл е много, много по-полезен от евтиния телескоп.
2) Добрият бинокъл ти остава за цял живот. Макар че евентуално ще сменяш телескопите си, винаги ще ти трябва бинокъл за бързо разглеждане.
Телескопи!
Попитай в стая пълна с хора каква е целта на телескопа. Най-вероятно ще чуеш нещо от сорта - "за да
увеличава далечни обекти". Аз често ходя в местните училища да изнасям лекции и винаги получавам този отговор (или нещо подобно).
Наистина ли целта на телескопа е да увеличава далечните неща?
Направи този опит. Излез навън, в ясна нощ, от добре осветена стая. Виждаш ли нещо? Най-вероятно не. Но след няколко минути на тъмно
започваш да виждаш звездите. Какво стана, че започна да виждаш? Да не би случайно да си
променил увеличението, или звездите са станали по-ярки? Разбира се, че не. Това, което се е променило е
количеството светлина, което окото възприема, когато са се разширили зениците, за да компенсират
тъмнината.
Следователно основната функция на телескопа е да "събира" светлина.
Колкото повече светлина събира, толкова по-мощен е. И помни, че апертурите на телескопите са кръгове, а площта на кръговете се увеличава с квадрата на радиуса, така че с малко по-голяма апертура може да се постигнат много по-добри резултати. Нашият хипотетичен бинокъл 7х50
събира около два пъти повече
светлина от 7х35 въпреки че на външен вид те почти не се различават. Собственика на 10" Шмид-Касегрен решава да си вземе 12" такъв. Той ще вижда увеличение, в светлосъбирателната способност на телескопа, в размер на 44%. Не е зле за увеличение само с 2".
Значи да си купя възможно най-големия телескоп, който мога да си позволя?
Отговорът е МОЖЕ БИ, а за някои хора отговорът е НЕ. Но май избързваме малко с нещата.
Видове телескопи
Съвременните телескопи се делят на три вида:
1) Рефракторът е това, което повечето хора си представят като чуят думата телескоп. Рефракторите събират светлина с основна леща от едната страна и я фокусират в окуляра, който е на другата страна.
Рефракторите бяха почти изчезнали по едно време, но съвременното стъкло (включително и
изкуствено отглеждани кристали) му върна живота.
Преимущества: Потенциално най-добри образи, поради липсата на обструкция (препречване) на
светлината.
Недостатъци: Вторичен спектър (хроматична аберация) няма само във най-добрите, съответно и най-скъпите. Инструментите с голяма апертура могат да бъдат огромни. По-скъпи от другите два вида телескопи (обикновено с голяма сума) при дадена апертура.
типичен рефрактор
- 2) Рефлекторът, който е изобретен от сър Исак Нютон, използва параболично огледало в края на
тръбата, което фокусира светлината към малко огледалце (вторично) , което пък от своя страна я отрязава към
окуляра, който се намира в горната част на тръбата.
Преимущества: Най-евтини от трите типа (особено тези тип "Добсън"), по-портативни от рефрактори с
близка апертура, липса на хроматична аберация.
Недостатъци: Обструкцията на светлината, поради наличието на вторичното огледало, което е на пътя на светлината, води до известна загуба на контраст, която е по-голяма от тази при Шмид-Касегрен
телескопите, може да се наложи често настройване (юстиране) на оптиката.
типичен
рефлектор
рефлектор тип "Добсън"
- 3) Шмид-Касегрен и неговите деривати (Максутов-Касегрен, Класически Касегрен, и т.н) използват и
огледала и лещи, което резултира в компактна тръба. Техническият термин за този тип телескопи е
катадиоптри, но тъй като почти никой не го използва и аз няма.
Преимущества: Най-компактни от трите вида, по евтини от рефракторите, голям асортимент от аксесоари,
могат напълно да бъдат управлявани от компютър, много популярни.
Недостатъци: По-скъпи от рефлекторите, образите са възможно най-лоши (обърни внимание, че казвам
"възможно"), най-предразположен, от трите типа, за образуване на конденз.
типичен Шмид-Касегрен
- Така, какъв да си купя?
Зависи. Видът зависи от теб, от навиците ти за наблюдение и финансовото ти положение. През 60-те и
70-те рефлекторът е господствал над любителите. От 80-те насам любителите са запленени от
портативноста на Шмид-Касегрените. Тогава рефракторът, отдавна "мъртъв" бива "съживен" от напредъка
във видовете стъкла. В момента можете да видите и трите дизайна равномерно.
Преимуществата и недостатъците на всеки тип са добре документирани на друго място (вж. раздел
Телескопи на Nightsky), така че ще се опитам да ти дам "друга" информация, която може да ти е от полза.
Въпреки оптическото превъзходство на рефракторите и ниската цена на рефлекторите, повечето любители
се спират на Шмид-Касегрените. Не е трудно да се разбере защо - 10" Ш-К е относително позволим и
портативен. 10" рефлектор e труднен за употреба - особено такъв, монтиран на екваториална установка. 10" рефрактор! Забрави! Ще ти трябва обсерватория за да го поместиш.
4.5" и 6" рефлектори са отлични инструменти за начинаещи. За 300$-650$, получавате сносна апертура и
телескоп, който е относително портативен. Ако държиш на рефрактор си потърси 80 mm телескоп на
стабилна монтировка.
Като чума избягвай всеки евтин рефрактор продаван на база увеличение. 60 mm телескоп с увеличение 675 пъти е почти сигурно, че е боклук. Максималното полезно увеличение е обикновенно 50-60 пъти на инч от
апертурата. Така въпросния 60 милиметров телескоп може да има увеличение от около 120-144 пъти (обаче най-вероятно образите ще са отвратителни много преди тези стойности на увеличение). Такива телескопи
(боклуци) обикновено можеш да немериш в местните универсални магазини или магазини за играчки
например.
Да повторя още веднъж : НЕ си купувай телескоп от универсален магазин, магазин за играчки, битаци,
телевизионни поръчки и други подобни. Най-вероятно ще останеш измамен с качеството. Тези телескопи са
малко повече от играчки и е много вероятно да убият развиващият се в теб интерес към астрономията.
Купувай от търговец, който е специализиран в продажбата на оптически инструменти. Като общо правило
избягвай всеки телескоп, който струва по-малко от 300$. ВСИЧКИ телескопи продавани в универсалните
магазини са боклуци.
От друга страна ако си човек, който държи да има най-доброто (и може да си го позволи), вземи си
рефрактор, чиято основна леща е направена от някой съвременен материал (ED, флуорит). За да не съм
голословен относно качеството на тези инструменти трябва да кажа, че 4" рефрактор на световно ниво
струва доста над 2000$.
Ще кажа едно нещо за рефлекторите. Те са най-удобни за употреба от трите дизайна. Окуляра почти винаги
е на удобна височина. Рефракторите са най-зле по този параметър. Да гледаш нещо близко до зенита с
почти всеки рефрактор е невероятно трудно.
Забрави всякакви мисли за астрофотография, поне засега. Повярвай ми. Много начинаещи са се отказали
завинаги поради прекаленото намесване на астрофотография.
Постарай се да избегнеш така нареченото "парализиране-от-анализиране". Ако прекарваш повече от час на ден четейки каталози с телескопи, най-вероятно си от "парализираните". Просто си купи нещо; ще се
почувстваш много по-добре.
Добре, все още не си отговорил на въпроса: Какъв би си взел ако можеш да си позволиш само един?
Този въпрос е труден за отговор, тъй като всеки си има предпочитания. Но ако знаех всичко, което знам и
започвам днес, най-вероятно бих си взел 6" или 8" рефлектор тип "Добсън". Фактът, че си падам по
рефракторите говори доста за този избор. 6" Добсън е прост, евтин и ще те научи на много. Частта с опростеността е важна, защото ще прекараш много повече време в прицелване и наблюдение, отколкото в
игра със понякога усложненото управление на екваториалната установка. Начинаещите имат нужда от бърз
успех, а 6" или 8" апертура е достатъчно голяма за да даде "силен" образ на небесните обекти.
Избягвай "Апертурната треска"
Меломаните имат такава поговорка: Стерео уредбата, която ти "разкрива" най-много музика е тази, която
използваш най-често. Астрономията е доста подобна. Вероятността телескопът да бъде използван е обратно
пропорционална на размера му. Това правило, като че ли важи за всички, без значение от това колко опит
имат. Малките телескопи се използват по-често и затова носят безценен опит.
Какво да очаквам да видя? (за доп.
информация виж тук)
Това е най-често задавания въпрос след "Какъв телескоп да си купя". Но за сметка на това е по труден.
Какво може да видиш зависи от много фактори - качеството на телескопа, местните условия, умението и
други. Като имаме в предвид, че качеството на уреда ти и местните условия са извън твоя контрол, препоръчвам да обърнеш внимание на умението си да гледаш и да виждаш. За съжаление това вече става
все по рядко. Начинаещите, търсещи бързи успехи си купуват все по-големи и по-големи телескопи, без да
се опитват да се научат да "виждат". Виждането е не само умение, а и изкуство. Трябва да прекарваш много време с телескопа си.
Колкото повече гледаш, толкова повече ще виждаш, и толкова по-добър ще ставаш.
Астрономията е хоби, което изисква търпение. Не се изсилвай много. Космосът и утре ще е там.
Добре, край на лекцията, ето какво може да се види с типичен 6" рефлектор при добри атмосферни
условия:
Всички 110 обекта от каталога на Месие - мъглявини, звездни купове, галактики и други. Повечето тях ще ти изглеждат много неясни отначало. По-късно ще ти изглеждат наистина ярки.
Всички планети освен Плутон. Пръстените на Сатурн са лесни. Облачните ивици на Юпитер са лесни.
Датайли на Марс са по-трудни за виждане, но веднъж на всеки две години това става по-лесно. Венера,
Меркурий, Нептун и Уран са общо взето цветни кълба.
Стотици именувани кратери по Луната.
Слънчеви петна и друга активност на Слънцето с подходящ филтър. Не гледай към Слънцето без филтър!
Ed Ting
www.scopereviews.com
със съкращения