Преди 1950:
Ерата на малкия рефрактор 

Ако живеехте преди 1950 г. и бихте искали да имате телескоп, вероятно щеше да ви се наложи да си го направите сами. Типичния комерсиален телескоп е 2-3-инчов рефрактор с месингова тръба, който изглежда добре до дъбов рафт за книги. По-големи телескопи могат да бъдат закупени, но на висока цена. Комерсиалните телескопи са скъпи в сравнение със заплатите. Те се правят за висшата класа, за изтънчените богати астрономи. Основните занимания на тези любители са наблюдения на Луната и планетите, описания на цветовете на двойните звезди и изучаване на известен брой мъглявини и звездни купове. Няколко по-напреднали наблюдатели се занимавали с по-специфичните дейности по измерването на позициите на двойни звезди и яркостта на променливи звезди – задачи по силите на малък рефрактор.

1950 до 1970:
Ерата на нютоновия рефлектор 

Голямото фокусно разстояние е правило и при рефракторите, което води до огромни телескопи дори и при 4 и 6-инчовите модели, които виждате на рекламата на Юнитрон, датираща от 60-те. Както сами виждате, те са портативни колкото канарите на Стоунхендж. Въпреки всичко, използвайки класически дългофокусни телескопи, любителите спомагат за картографирането на Луната и планетите.

След края на Втората Световна Война малки компании за производство на телескопи, като Кейв Оптикъл, Крайтириън, Оптикъл Крафтсман и Старлайнър, започват да предлагат висококачествени нютонови рефлектори на по-приемлива цена. С относително голямата си апертура варираща между 6 и 12 инча и цени доста по-ниски от тези на съразмерни рефрактори нютоновите рефлектори стават най-популярния инструмент.
   Рефлекторите от 50-те и 60-те години на 20 век са от средно до дългофокусни (f/7 до f/10). С нужната екваториална монтировка тези

Един от най-успешните от новопоявилите се през 60-те и началото на 70-те комерсиални телескопи е Крайтириън RV-6 Дайнаскоуп. Добрата му 6-инчова, f/8 оптика, в комплект със стабилна монтировка се продава за 199$!

телескопи стават големи и тромави. Въпреки всичко дългофокусните рефлектори са отлични за планетарни наблюдения. Съответно навлизаме в златната епоха на планетарните наблюдения. Това е времето, по което изданието на Асоциацията на наблюдателите на Луната и планетите е пълно с прекрасни рисунки на Луната, Венера, Марс, Юпитер и Сатурн.

    Незвездните обекти като мъглявини и галактики остават странично занимание. Наличната литература също го показва. Norton’s Star Atlas – Библията на наблюдателите от 50-те и 60-те включва само 75 незвездни обекта, въпреки че хиляди от тях са достъпни за добър 6-инчов телескоп. 270 от 310-те страници на класическата книга на Дж. Б. Сиджуик - Observational Astronomy for Amateurs – са отредени на обекти от Слънчевата система. Светът на мъглявините и галактиките остава на заден план, въпреки че от всеки заден двор (по онова време светлинното замърсяване не е било толкова голям проблем) е можело да се видят стотици от тях.
    Тогава, през 1965 г., Маринър 4 става първата междупланетна сонда, която прави близки снимки на Марс. Тези снимки разкриват осеяна с кратери повърхност – не това, което са си представяли наблюдателите. Снимките от Маринър 4 и от последващата през 70-те години серия от сонди убиват голяма част от чара на загадъчната червената планета. Космическите сонди, изпратени към планетите и кацанията на Аполо ефективно премахват Луната и планетите като примамливи и богати на възможности мишени за любителите астрономи и впоследствие планетарните наблюдения престават да бъдат основно занимание.
    Но, космическите програми от 60-те години изиграват и друга важна роля – те събуждат в масовата аудитория интерес към астрономията и космоса. Хобито се превръща от отшелническо занимание в масово явление, като по този начин се създават условия за следващата ера.

1970 до 1980:
Пробивът на Шмид-Касегрен

Шмид-Касегрените на Селестрон от 70-те

Многото нови любители, които са резултат от ерата на Аполо, увеличават продажбите на телескопи и оборудване до такава степен, че производителите започват да внедряват техника за масово производство на качествени любителски телескопи. По това време Том Джонсън от Калифорния, примамен от теоретично почти перфектните изображения, които може да даде Шмид-Касегрен телескоп, си направил 19-инчов такъв за лична употреба. Този прототип бил предшественика на всички Селсетрони. През 1964 г. Джонсън преименувал фирмата си за електроника и я кръстил Селестрон Пасифик и започнал да произвежда телескопи.
   През 1970 г. Селестрон представя компaктен 8-инчов f/10 Шмид-Касегрен – първия C8 – този с оранжевата тръба. Цената на телескопа без тринога възлиза на 795$. Имайки в предвид, че по това време първокласен 8-инчов рефлектор струва около 600$, можем да кажем, че С8 е скъп. Но малките му размери и опростеноста му пленяват любителите и много от тях започват да използват “новия” катадиоптричен дизайн.
    Новите огледално-лещови телескопи, заедно с голямото разнообразие от фотографски аксесоари към тях, които са другата иновация, са първите телескопи, рекламирани по съвременен начин. В много отношения хобито, както го познаваме днес, започва с този телескоп.
    Шмид-Касегрените се представят най-добре когато се използват за наблюдения на незвездни обекти и астрофотография. Портативността им позволява на любителите да транспортират големи телескопи до тъмни местности – необичайна практика преди широкото разпространение на светлинното замърсяване през 70-те. Въпреки растежа му, наблюденията и фотографирането на незвездни обекти започва да набира популярност. Рефракторите и тромавите екваториални рефлектори са заплашени от изчезване.

От началото до края на 80-те:
Рефлекторът възкръсва

Първия Добсън на Коултър Оптикъл дебютира през 1980 г. и променя хобито завинаги.

Запаления от оранжевия 8-инчов Шмид-Касегрен интерес към незвездните обекти подхранва глад за още по-голяма апертура. Колкото и да е компактен Шмид-Касегрен дизайна, над 8 инча си става доста големичък инструмент. Как могат ентусиастите да преминат към по-големи телескопи без да губят портативността, която е така важна за наблюденията от отдалечени местности?
    Решението: Завръщане към нютоновия рефлектор, но пожертване на автоматичното следене на екваториалните монтировки, които се заменят с прости алт-азимутални такива. Популяризирани от калифорнийския любител-астроном Джон Добсън, тези инстрименти сега носят неговото име – рефлектори тип Добсън. В началото на 1980 г. компании като Коултър Оптикъл започват да предлагат по-леки Добсъни с тънки огледала за невероятно ниската цена от 500$ за 13-инчовия модел. Апертурната треска започва да залива любителите. 

Края на 80-те до средата на 90-те:
Рефракторът възкръсва 

Въпреки че предлагат остра и контрастна оптика, през 80-те рефракторите не допадат на повечето любители. Вродената им хроматична аберация и високата цена ги премахват от надпреварата. Въпреки всичко обаче Добсъните и Шмид-Касегрените, които доминират на пазара, не допадат на всички. Много наблюдатели се оплакват от неясните изображения на евтините светлинни кофи (така наричат големите Добсъни), типични за 80-те. Други пък са разочаровани от зле направените Шмид-Касегрени, които излизат на пазара по времето на “Халеевия бум” през средата на 80-те. Гореописанта ситуация и интересни нови разработки в технологията за обработване на стъкло довели до прераждането на рефрактора като инструмент за любителите. Самото прераждане става възможно от независимата работа на двама дизайнери на телескопи.
    Ал Наглер – военен оптичен експерт и любител астроном – започва да разработва начини за увеличаване на светлосилата без да се усилва хроматичната аберация, която е традиционния недостатък на рефракторите. Неговите Теле Вю Ренийсънс и Дженезис - и двата 4-инчови, наново установяват рефрактора като сериозен инструмент за любителска астрономия.
    Аерокосмическият инженер и любител астроном Роланд Кристен също се бори с хроматичната аберация. В средата на 80-те неговата фирма – Астро-Физикс започва да продава първия рефрактор триплет, проектиран за любители. Телескопите на Кристен са с триелементни обективи. Всеки елемент на обектива е направен от различен вид стъкло, а заедно те дават образ, напълно освободен от хроматичната аберация. Такива обективи наричаме апохроматични.
    Състезанието за все по-големи телескопи, което придвижва астрономията напред от 50-те насам постепенно се заменя от желание за по-качествени телескопи. Планетарните наблюдения, които изискват първокласна оптика, стават отново актуални със завръщането на рефрактора.

90-те:
Качество и избор 

През 90-те вратите се отвориха широко за всеки тип наблюдателни интереси. Единственото, което изискват любителите-астрономи е качество на оборудването. Без оглед на размера и оптичната схема на инструментите, любителите изискват перфектна оптика на солидна монтировка, а производителите са принудени да я произвеждат.

Трите типа телескопи са еднакво популярни през 90-те. Всеки от тях си има своите преимущества - висококачествения рефрактор (ляво), компактния Шмид-Касегрен (средата) и големия Нютон (дясно), монтиран на новото поколение солидни, но "портативни" добсънови монтировки.

    В края на 20 век, за пръв път в историята на хобито, трите класа телескопи – рефрактори, рефлектори и катадиоптрични (Шмид-Касегрен и дериватите му) – са еднакво популярни. Няма доминиращ телескоп. Съответно и любителите преследват собствените си интереси, наслаждаваки се на разнообразни небесни мишени – от близката Луна до далечни купове от галактики.

21 век:
Компютрите поемат контрола

Оптиката е усъвършенствана до краен предел и е достъпна под формата на различни видове телескопи. Какво следва? Както и повечето други продукти през 90-те, телескопите претърпяват компютърна революция. Промяна, която залива масовия пазар на достъпните телескопи.
    Въпреки че Селестрон представи компютъризиран телескоп през далечната 1987 г. (вече остарелите КомпюСтар), първите значими хай-тек телескопи са LX200 на Меаде, които бяха представени за пръв път през 1992 г. Популярните LX200 Шмид-Касегрен телескопи и компютъризираните модели на Селестрон са относително скъпи инструменти, създадени за хора, които биха платили няколко хиляди долара.
    През 1999 г. Меаде, водена от основателя си – Джон Дийбъл, счупи ценовата граница за компютъризиран телескоп като представи модела ETX-90EC с неговия добре проектиран Аутостар компютър. За 750$ вече можеше да се закупи телескоп, който се прицелва сам, премахвайки проблема, който обезкуражава толкова много начинаещи: как да намеря небесните обекти. През 2000 г. Меаде счупи границата още веднъж като изкара на пазара компютъризирани телескопи с Аутостар компютър на невероятно ниската цена от 300$. Широко рекламирани (в списания като Дискавър и Попюлар Сайънс) малките ЕТХ-60 и ЕТХ-70 рефрактори и конкурентните модели на Селестрон започнаха да изместват обичайните “коледни “телескопи””.
   Привлекателността на компютъризираните телескопи въвлече в хобито хора, които иначе на биха си купили телескоп. Следователно тези телескопи също допринасят за развитието на хобито в нови насоки. С такова разнообразие от инструменти сега е вълнуващо да станеш любител-астроном.

Terence Dickinson & Alan Dyer
THE BACKYARD ASTRONOMER'S GUIDE 30-35 стр.
Firefly Books, 2002